Забележителности в област Смолян
Лековито аязмо в смолянското село Момчиловци вече повече от век помага на вярващите с чудодейната си сила. Знае се, че изцерителното му действие е най-силно в нощта срещу Гергьовден и на самия празник. „Ние в Момчиловци сме богати с нашето аязмо. От полунощ  на 6 май до късно вечерта не спира потокът от хора, които искат да се докоснат до лековитата вода. Стотици се тълпят пред извора и  всеки иска да си налее от водата и да си занесе вкъщи.
 
 
Старо поверие е, че гергьовденската вода се използва през цялата година за болежки и против уруки”, каза секретарят на читалище „Светлина” в Момчиловци Златка Кисова. Изворът е известен не само в региона, но и във вътрешността на страната и в чужбина. Хора минават стотици километри и идват с автобуси специално за лековитата вода на Гергьовден. Този ден е най-почитаният празник – от християни и мюсюлмани. Навремето с гергьовденска роса и водата от аязмото старите хора са заквасвали млякото. Аязмото е сгушено в борова гора в подножието на връх „Св. Илия” – на около километър от центъра на селото.
 
 
Легенда разказва как е бликнала лековитата вода. Било 1908 година. Бездетното 18 години семейство Велика и Анастас дочакали мига, когато след поклоническо пътуване до Бачковския манастир, жената разбрала, че е бременна. Растял коремът й от ден на ден, но след 9-ия месец не настъпвало раждане. Мнимата бременност продължила една година и започнали да търсят лек. По онова време се носела славата на ясновидката Кортеза от Борисовград. В желанието си Велика да се освободи от бремето, което носи, съпрузите потърсили нейната помощ. Кортеза предрекла, че в нивата им на вр. „Св. Илия” ще потече лековита вода. Поръчала на семейството да разкопаят малката локва, от където ще бликне целебното аязмо, и Велика да пие от него.
 
 
Така и направили… И чудото станало – не могли да се сдобият с рожба, но жената била излекувана. Чудотворното аязмо било покрито с малко параклисче. За освещаването на 2 август 1910 г. /Илинден/ се събрали около 2 000 души, дошла и Кортеза. Църквичката придобила сегашните си размери през 1927 г.  /по книгата на Костадин Каневски „Чудотворното аязмо и параклисите в Момчиловци”/.Безбройни са случаите на излекувани от момчиловското аязмо. Стотици разказват как водата им помогнала при очни и кожни заболявания, дори при немота.
 
 
 
{hotspots hotspot=74}
Публикувана в Религиозни храмове
Църквата „Свето Успение Богородично“ е една от най-старите църкви в Родопите. Намира се в новата част на Златоград, близо до училището. Строена е по време на Възраждането през 1834 година. Храмът е вкопан близо метър и половина в земята, спазвайки строгите правила за строене на православен храм по онова време.
 
 
В двора на храма може да се разгледа запазено килийно училище на Ангел Киряков, което е било и шивашка работилница. Възстановен е одъра, на който е седял учителят и плитките дървени сандъчета с пясък, на които се учили да пишат учениците.
 
 
 
{hotspots hotspot=72}
Публикувана в Религиозни храмове
Златоградчани наричат църквата „Св. Георги Победоносец" - "новата църква", тъй като тя е изградена  37 години след старата църква в града - „Свето Успение Богородично“.  Според каменния надпис храма „се огради в името на св. Великомъченик Георги с всеобщи усилия, по времето на Св. митрополит Антим,  от ръката на майстор Георги,  през  1871 година”.  Високата камбанария свидетелства за голямата победа на българите в обществения живот на Османската империя. Храмовата икона на Св. Георги е изписана от образописеца Нестор - представител на Дебърската школа.
 
 
Много от иконите са от Света гора и имат ктиторски надпис.  Тук човек може да се поклони и на две чудотворни икони на Света Богородица. Едната е „Св. Богородица Ватопедска”, а другата е рисувана през 1904 година – „Св. Богородица Скоропослушница”,  което ще рече, че бързо чува молитвите. На една друга от иконите в храма пък пише, че през 1877 г. част от мощите на св. Петка, св. Модесий и св. Харалампий са били положени в олтара на храма „Св. Георги” в Златоград. В църковния двор се намира  Взаимно училище, в което се помещава музейната сбирка „Просветното дело в Средните Родопи".
 
 
Сградата на Взаимното училище е предложена  от експертен съвет при   Националния институт на недвижимото културно наследство като  обект от национално значение, защото не е затваряло врати от откриването си и защото е уникално  място, съхранило и пренесло във времето просвета, култура, история, атмосфера.
 
 
 
МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ
 
{hotspots hotspot=67}
Публикувана в Религиозни храмове
На 2 юли 2006г. в центъра на град Смолян е осветен храм "Св. Висарион Смоленски". Той е вторият по големина и величие след храм-паметника "Св.Александър Невски" в София. Носи името на Висарион Смоленски, местен епископ и мъченик от 17 век.
 
 
Основното помещение на сградата заема площ 382м², централният купол е с диаметър 17м, а височината на камбанарията е 32м. Църквата има 11 уникални камбани, с изобразени по тях образи на светци. Най-голямата от тях е с маса 2 тона.Строежът на църквата започва през 2002 година. Финансиран е с частни дарения на стойност около 3,5 милиона лева. Основни дарители са Тодор и Здравка Баткови.
 
 
Архитектурният проект е дело на местните архитекти Антон Тодоров и Николай Бечев, а конструктор е Ангел Бедров. Главният иконостас е изработен от Кънчо Цанев, а иконите са рисувани от група иконописци, под ръководството на Елена Дечева и Дечко Дечев.
 
 
 
МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ
 
{hotspots hotspot=63}
Публикувана в Религиозни храмове
Манастирът „Свети Атанас” се намира в местността Варадил, на около 5 километра южно от кв.Райково на гр.Смолян, по пътя за село Чокманово. Построен е през 1879 година върху руините на средновековен параклис от хаджи Маргарит. Мястото съвсем не е избрано случайно.
 
 
Посочено е от самия светец в съновиденията на една благочестива старица. През 1912 година в него се е помещавал щабът на полковник Владимир Серафимов. В съвременния вид храмът съществува благодарение на общите усилия на вярващи и наследници на хаджи Маргарит.  Св.Атанасий Велики е един от защитниците на християнската вяра.
 

 Роден е в Александрия около 295г. и е починал на 2-ри май 376г. По тази причина паметта му се почита на 18 януари и на 2-ри май. На тези дни много хора посещават манастира, а тези, които имат желание да го разгледат през останалото време на годината, могат да се обърнат към жителите на вилната зона в близост за осигуряване на достъп до църквата и комплекса.
 
 
 
МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ
 
{hotspots hotspot=60}
Публикувана в Религиозни храмове
Много сме чували за кървавата история на Турчи мост, край град Неделино. Това било в ония времена, когато смъртта била по-мила от живота. Мостът е многогодишно свидетелство за насилственото помохамеданчване на населението в Родопите, от там е и името му. Идваме да видим това историческо място с чувство на уважение и любопитство какво е останало от една от реликвите на Неделино. Приятно сме изненадани, че пътя, който води към моста, макар и тесен е асфалтиран.
Турчи мост се намира на 2-3 километра северозападно от центъра на Неделино и само на 300-400 метра от последните му къщи. Точно до него е новопостроения мост над Неделинска реката, по който минава пътя за село Върли дол. Мостът е реставриран, за да се запази още дълги години като исторически паметник на Неделино. Обсъжда се идеята там да бъде построен и параклис. Турчин мост е част от екопътеката, водеща към пещерата „Годумова дупка“. Местната управа на Неделино обмислят и идеята за изграждането на Музейна сбирка в града, която да бъде част от туристическия маршрут „Турчи мост – Античен път – църква „Света Неделя – Музейна сбирка“.

{hotspots hotspot=56}

Публикувана в Исторически комплекси
Вдясно на пътя от Смолян за Рудозем се издига връх Средногорец. На него е издигнат оригинален паметник костница на загиналите герои от 21-ви пехотен средногорски полк. По време на балканската война войските на Родопския отряд в устремното си настъпление достигат бързо това място. Насреща обаче бърза към старите граници армията на  Явер паша.
Командването преценява, че противникът превъзхожда по брой и въоръжение българските войски и нарежда на отряда да се оттегли на височините северно от тогавашното с. Райково. Обаче командирът на полка полк. Серафимов отказва да изпълни заповедта. Негови са думите " Аз не ще отстъпя на противника селата, в които вчера бях посрещнат като освободител".
С подкрепата на населението от околните села на 21 октомври 1912 година полкът приема сражението. Започва епичен бой напомнящ отбраната на Шипка.
Българите издържат многобройните атаки на турците и се пускат сами в атака. Устремът им е толкова силен, че врагът не издържа и претърпява поражение. Тогава местното население нарича мястото Родопската Шипка, а селото Аламидере, сгушило се под върха е преименувано на Полковник Серафимово. Около паметникът е оформен малък, но оригинален парк. Всяка година смолянчани с панахида за загиналите в боевете на връх Средногорец и Освобождението на Родопите отбелязват този велик ден.
{hotspots hotspot=55}
Публикувана в Исторически комплекси
Архитектурният комплекс “Чешитска махала” се намира в един от кварталите на град Смолян - в кв. Долно Райково. Комплексът се състои от три ядра: Чешитска махала, Радева махала и къщите изграждащи крайуличния силует на квартала. Носи името на фамилия Чешитеви, които изграждат едни от най-представителните къщи в Долно Райково в края на ХІХв. Най-забележителни са Братска Чешитева къща, Мильон Чешитева къща, Гьорджева къща и Чешитската чешма.
 
 
Изградени са от камък на глинен разтвор. Изключение правят еркерите на горните етажи, които са от дървен скелет запълнен с плет, измазан с глина. Приземният етаж на типичната къща представлява вътрешен двор, изграден с каменни зидове и служи за прибиране на добитъка и дървата. От вътрешния двор започва стълбата за етажите. Почти винаги е затворена с капак. Горният етаж винаги е издаден еркерно над първия поради малките и стръмни парцели.
 
 
Широко разпространение имат и двойните братски къщи. Представляват две къщи, обединени от обща разделителна стена, без функционална връзка помежду им. Двойната къща е представителна и монументална. С нея занаятчии и търговци показвали своето семейно благосъстояние. Вътрешното оформяне на къщите е с дървени тавани, вградени долапи, миндери, полици, дъсчени кошове на огнищата, дървени парапети на стълбите.
 
 
 
МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ
 
{hotspots hotspot=52}
Широка лъка е архитектурен и етнографски резерват. Заселването му е свързано с най-масовото насилствено помохамеданчване на родопското население по време на турското иго. Селото е получило името си от старобългарската дума лъка. От миналото широколъчани са прочути майстори строители и родолюбци.
 
 
Природните особености, политическата несигурност през османското робство, високото народностно съзнание на жителите и икономиското им преуспяване дали отражение върху архитектурата на широколъшките къщи, които се отнасят към типа "голяма родопска къща". Те са двуетажни, с еркери и високи каменни комини, дебели зидове, малки прозорци, ковани врати, вътрешни дървени стълби, малки изби със скривалища. Стаите за живеене са с вградени долапи, килери, домашни параклиси и др.  Дворчетата им да малки, покрити с плочи, а сред тях има чешма.
 
 
Къщите са създадени  с вкус и в хармония с околната природа. Такива са Згуровската, Калайджийската,  Учиковската, Григоровската и други реставрирани къщи. Псните на широколъчани са самобитни и много лирични. Пеят се със съпровод на каба гайда, кавал и гъдулка. По време на петвековното робство селището било светилник на националното съзнание. Село Широка лъка е изходен пункт за  вр.Голям Перелик - първенец в Родопите, живописните села Гела и Солища, красивата пещера Леденицата.
 
 
 
МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ
 
{hotspots hotspot=49}
Интересен е римският мост, който се намира в страни на пътя от Борино за Доспат и съвсем близо до село Змейца. Пътуваме, но красивата гледка поражда любопитството и желанието да поспрем за почивка и се насладим от близо на конструкцията на стария мост и прекрасната гледка наоколо.
 

Възползваме се и от удобството на построената беседка. От срещата ни с местни хора там разбрахме за името на моста и, че реката която тече под голямата мостова дъга е Сърнена река, наричана преди години Караджадере, която е приток на река Доспат. Мостът има същата конструкция както мостът при Девинската река, но е по-голям.
 
 
 
МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ
 
{hotspots hotspot=44}
Архитектурният ансамбъл „Хаджийски къщи”, известен като Конака на село Буката привлича много туристи в района. Не по малко интересен е от Агушевите конаци в Могилица. Село Буката се намира на километър от Могилица и на 25 км от Смолян. В селото са останали малко, предимно възрастни хора, които с желание разказват на туристите за историята на конака.
 
 
В сградата сега се помещава кметството на селото. Запазени са красивите дървени тавани, древна пещ за хляб, заедно със сечива за оран и жътва, сеялки, вършачки, мелница за брашно. Гостите на селото могат да видят процеса на обработка на вълната с уредите - дараци, хурка , вретена и стан. Експонатите са действащи и туристите могат да изпробват уменията си в тъкачеството,  както и сами да омесят хляб.
 
 
Кемеров мост се издига на 15 км. от  село Борино. Опазването на защитените и редки растителни и животински видове и забележителните скални форми поражда необходимостта от обявяването на много защитените територии в Родопите. От 2002 година за такава местност е обявена и "Поречието на река Девинска". Намира се в землището на гр. Девин  и обхваща част от каньона на река Девинска. В този район се намира и старият римски Кемеров мост.
 

Би следвало достъпа до архитектурния паметник да е лесен и приятен за туристите. В действителност нещата не са такива. Тежък горски път, набразден от дълбоки коловози и затруднен на места от свлачища води до моста. Движейки се с високо проходим автомобил в продължение на около 1 час, пътуването е истинско изпитание. Разочарованието е пълно, когато вместо очакваната гледка на прочутия мост се достига до началото на заграден частен имот - рибарници.  Бетонните им корита, железни тръби и съоръжения, заградени със стара ръждясала мрежа развалят природния ансамбъл.  Оставена е тясна пътека, през която се достига до самия мост.
 

Зад огражденията се вижда захвърлената във времето каменна дъга в тясното и пусто корито, която прехвърля реката. Това е старинния римски или наричан още Кемеров мост (сводест мост). Личи, че строителят му е бил голям математик, художник и майстор. От груби речни камъни, без спойка е иззидана огромната мостова дъга широка 3 м., дълга 30 м. и висока 6 м. Тези така подредени камъни образуват идеален полукръг, стъпил на двата бряга на реката. Основите са положени върху скалистите брегове с хоросанова спойка. През моста е минавал римският път за Филипи, а до 1912г. е бил на граничната линия и западната му половина е била българска, а източната - турска.

 
Красивата линия на моста, околните скали , проломът на реката и гористата околност някога са били в пълна хармония. С намесата на съвремието тази хармония е нарушена.По нищо не личи, че Кемеров мост е ценен архитектурен паметник и историческа забележителност. Не е поддържан дървеният парапет, няма никакви удобства за туристите. Няма обособени места за почивка - беседка или пейка дори. За да поседне човек след трудния преход до там и обратно трябва, да го направи на самия мост или под него по речните камъни. Жалко е, че тази историческа ценност е забравена и оставена да се саморазруши.
 
 
 
МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ
 
{hotspots hotspot=41}
 
Всички маршрути и забележителности описани в този сайт са посетени от екип на Родопа планина. Информацията в този сайт може да служи единствено и само като ориентир и не може да бъде използвана за сериозни планирания и научни трудове. Много от маршрутите и забележителностите описани в този сайт са трудно достъпни и Ви препоръчваме да се информирате за актуалното състояние на маршрута или забележителността от най-близкия туристически информационен център преди да предприемете пътуване. Източник на информация за статиите в този сайт са официалните информационни табла на съответната забележителност, разкази на местни хора, както и лични наблюдения на екипа на Родопа планина. 
 

 
Всички фото, видео и текстови материали в този сайт са собственост на СМОЛЯН ДНЕС! освен в случаите, когато изрично  е посочен друг автор. Всяко копиране и репродуциране на тези материали без изричното писмено съгласие на СМОЛЯН ДНЕС!  се преследва по "Закона за авторското право и сродните му права", както и по "Закона за защита на конкуренцията". Уеб дизайн СМОЛЯН ДНЕС!