Забележителности в област Смолян
Най южният град в България, град Златоград се превърна в предпочитана туристическа дестинация за български и чуждестранни туристи. Принос за това има Етнографския ареален комплекс, който представлява един голям музей на открито. Той показва как е изглеждал града преди повече от 100 години. Многобройните обекти разкриват природо-географските особености и богатствата на хилядолетната история на Златоград. Етнографският ареален комплекс е включен в „100-те национални туристически обекта в България“.
 
 
В комплекса са включени културно-исторически обекти, места за настаняване и заведения за хранене и развлечения. В комплекса има девет работилници. В тях са възстановени характерните за региона занаяти – гайтанджийство, сарачество, ножарство, златарство, медникарство, дърворезба, грънчарство, тъкачество и цървулджийство. Посетителите не само могат да наблюдават работния процес на майсторите и да си закупят интересни сувенири, но могат и да опитат сами да изработят нещо.
 
 
Малцина знаят, че в Смолян подобно на Агушевия конак в Могилица, се намира един също толкова грандиозен по мащаба си конак на рода Кьорходжови. Негов най-известен представител е Ахъчелебийския войвода Салих ага.. Пръв войвода управник от деребеите в Среднородопието, с район приблизително на сегашния Смолянски окръг, е бил известният Мехмед Кьор ходжа.Родом бил от Забърдо, живял отначало в Чепеларе, учил в Имарет джамия в Пловдив, а е избран за управник на общородопско събрание в Рудозем, след което живял и управлявал района от Райково, където си построил и конак.
 
 
Това било през 1752 г. "Мехмед Кьор ходжа бил мъдър и справедлив управник. Той защищавал намаленото от турчене християнско население и му помагал да се издигне в културно и поминъчно отношение. Умрял през 1779 г. и бил погребан в райковските мохамедански гробища, дето и досега е запазен гробът му - до Имамската къща." (Дечев 1926; 1968: 442).
Определено обаче може да се каже, че ако не той, то неговото родово управление, продължило близо сто години чрез сина му Сюлейман ага и внука му Салих ага, е оказало решително влияние, пише в изследването си Петър Маринов. Салих ага управлявал войводството си от 1798 до 1838 г., т.е. кръгло четиридесет години.
 
 
Същият е един от наследниците на Исеин бей - владетелят на планината „Кесариица“ в Родопите, който през 1727 г. се заселва от град Гюмюрджина в поселището „Чепеларе“, в планината постоянно, заедно със стадата си и след това се задомява, като се оженва за местна хубава вдовица - помакинята Фикрие, останала сама с две мъжки деца - Исмаил и Мехмед.
По време на управлението му се създала дълготрайна скрита вражда между Салих ага и пашата на Гюмюрджина - Емин бей, като представител на султана, която вражда не може да няма в основата си племенна подкладка.
 
 
Накрай Салих ага с измама бил привлечен да иде в Гюмюрджина, уж да му се даде награда и нишан (орден) за четиридесетгодишната му управа на мюдюрлюка, но първата още нощ от пристигането му бил нападнат и умъртвен в двора на правителствения конак. Така той станал изкупителна жертва на усилията на турците да се завърши напълно "потурчването" на Родопския край. Той дал поврат на събитията в това направление, възпрял помохамеданчванията и негово дело е опазването на българите тук, пишат изследователите, без да умаловажават, обаче и кървавите действия на Салих ага по този край. Със сигурност за историята на тези времена може да се прочете доста.  Останалите в Смолянско конаци само напомнят за тях, както ще напомнят за нас на следващите поколения бетонните ни площади...

Автор Петя Спасова
 
 
Строени през 1825-842 г., Агушевите конаци са уникален предвъзрожденски феодално-аристократичен архитектурен ансамбъл. Те са единствените по рода си запазени на Балканския полуостров. Комплексът се състои от три сгради (конаци), всяка с отделен двор, с кладенец и всичко необходимо. Сградата за жените е отделена с високи вътрешни зидове, в които са вградени въртящи се долапи, така че при разговор или предаване на вещи от който и да е, жената не се вижда.
 
 
По този начин е спестено на жените задължението да покриват постоянно лицето си. Трите сгради са оградени с общ зид, който придава на Агушевите конаци вид на истински замък. Усещането се засилва допълнително от кулата, издигаща се на югоизточния ъгъл на зидовете. Въпреки всички укрепления, конаците съвсем не са зловещи или страшни.
 
 
Напротив - белият цвят и рисунките по кулата придават по-скоро свеж и топъл изглед на двореца. Не по-различно е впечатлението и като влезете вътре - широки чардаци, много прозорци, уютни вътрешни дворове. Навсякъде доминират два цвята - снежнобелият на варосаните стени и комини и тъмнокафявият на старите греди и порти. И за да бъде приказката пълна, вътре в стаите са подредени невероятни колекции на българските народни занаяти - истинска съкровищница от кърпи, черги, чанове и украшения.
 
 
Около 27 години той се използва като музей, но от 2001 г. е върнат на от съда на 13 наследници. До 2001 г. посетителите можеха да разглеждат музейния комплекс с възстановена битова обстановка, но експозицията бе прибрана в музейните фондове на Историческия музей в Смолян, след като във владения бяха въведени потомците на Агуш ага. От две години конакът е отворен за свободни посещения. Сега наследници пускат на обиколка из конаците всеки желаещ турист стигнал до Могилица.
 
 
Чудните мостове са обявени за един от стоте национални туристически обекта. Te са един от най-интересните природни феномени в България. Намират се в Централните Родопи по източния склон на рида Чернатица. Отстоят на 80 км от Пловдив и 35 км от Чепеларе. За да се стигне до тях се пътува по главния път Пловдив - Смолян и се свива в дясно на разклона за село Забърдо. Чудните мостове представляват огромни мраморни арки, свързващи двата бряга на река Дълбок дол, която тече от връх Голям Персенк сред вековни елови и борови гори.
 

Те носят още името Еркюприя – от турски “ер” - земя и “кюприя” – мост. Феноменът е интересен не само с внушителния си вид, но и с историята за своя произход. Някогашна пещера образувана в мраморния щок от водите на река Дълбок дол се е срутила, навярно при заметресение. Водите са отнесли падналите отломки и така са се образували два редки по своята красота естествени скални моста. Първият, по-голям мост е с обща дължина 96м и височина 70м. Сводът му се извисява на 45м над бистрата река. Мраморният блок, от който е изграден е широк 12-15м. По него минава път.
 

В стените му има две свързани една с друга пещери и множество карстови кухини, където намират убежище много птици и прилепи. На около 200м по-надолу е Вторият мост, който с дължината си от 60м прилича на дълъг тунел. Общата му височина е 50м, а само арката е 30м. Той започва със сравнително широк отвор, който постепенно се стеснява, за да се превърне накрая в цепнатина. Към долния край на моста реката внезапно изчезва и излиза на повърхността след 1.5км. Близо пред Вторият мост е входът на Ледената пещера, в която до късно лято се задържа лед. Скалистите урви на мостовете са обрасли със здравец и безсмъртниче. Непосредствено до тях се намира туристическа хижа Чудните мостове, където човек може да отдъхне, наслаждавайки се на гледката.
 

Туристически екопътеки свързват Чудните мостове с х.Кабата, х. Скалните мостове, х. Изгрев и х. Персенк. Под самия връх Персенк минава древен Римски път, строен през I век преди н.е. До природния феномен е изграден Туристически информационен център. В него туристите могат да се възползват от услугите на екскурзовод или квалифицирани планински водачи, да научат повече подробности за туристическите маршрути и възможностите, които предлага районът. Изработени са и се раздават информационни и рекламни продукти на български, английски, френски и немски език.  Има паркинг за 5 автобуса и 10 автомобила, тоалетни. 
 
 
Една от природните забележителности на Смолян е Вековното дърво – «Чинар»(Plantatus orientalis – Източен чинар), което е на 289 години. Пренесено е през 1720 година от Беломорието (Гърция) и е засадено в „стария център” на Смолян. Вековното дърво е част от впечатляващ ансамбъл, включващ джамия и християнска църква с единствената дървена камбанария на територията на общината.
 

Короната на това дърво е с размер около 600 кв.м. Дървото е високо 25 метра, с обиколка на дънера близо 7 метра. В продължение на последните 50 години се охранява от държавата като природна забележителност, обявена със Заповед № 508/28.03.1968 год. на Министерството на горите и горската промишленост
 

Това дърво идва да ни напомня, че не само е важно да бъдат засаждани дървета, но и да бъдат отглеждани за поколения напред. Дървото на живота крие спомена на историята.
 
 
 
МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ
 
 {hotspots hotspot=32}
Защитената местност Чаирски езера е район, известен с естествено образували се свлачищни езера, ливади и вековни смърчови гори. Намира се на 1400 м.н.в. сред приказната природа на Западните Родопи. Района е ограден от чисти ливади, езера и иглолистни гори. Чаирски езераса образувани от топенето на ледници през ледниковия период.
 

Тук е едно от най-чистите места в България. Много подходящо място е за пешеходен туризъм и е част от маркирания туристически маршрут х. „Студенец” – х. „Смолянски езера” – х. „Перелик” – х. „Ледницата” – с. Мугла - туристическа база „Чаирски езера” – х. „Триградски скали”.
 

Мястото е отправна точка за посещение на природните забележителности - пещерите Дяволското гърло, Ягодинската пещера, Ледницата, Триградското ждрело, местността Пияната гора, резервата Шабаница. Езерата са изумително красиви, с кристално чиста вода с редки растителни видове. Недалеч от Чаирските езера има и туристическа база.
 
 
 
МЕСТОПОЛЖЕНИЕ
 
{hotspots hotspot=31}
Триградското ждрело е пролом, който се намира на 1,5 километра северно от село Триград. Общата му дължина е 7 км, но същинското ждрело е 2-3 км. Трето по дължина е в България, след Буйновското ждрело и Трънското ждрело. Разположено е по поречието на река Триградска. Височината на скалите на места достига до 250 м.Движейки се по пътя, скалистите брегове тъй дълбоко се доближават един до друг, че пътят е всечен в тях. Мост прехвърля дълбокия и продълговат Османов вир. Хлад и лъх на плесен те посрещат там. В миналото Османов вир се е минавал с лодка. Ако лодката била на отсрещния бряг, трявало да се чака дълго, докато дойде някой отгоре да я докара.
 
 
При Османов вир се събират Триградска и Чаирска река. Образуват се два пролома - скалисти и тесни, дълбоки и потайни. Само шумът на реките ги оглася. Проломът на Чаирска река води за гората Шабаница, а проломът на Триградската - за село Триград. Триградският пролом е страшно дълбок. Скалите задушават реката. Тя хрипти, пени се и шумно се разлива по мраморния пад, набразден от зелените ивици на водния мъх. Навлизайки в пролома реката отънява, каньона се стеснява. Само една цепка небе остава над него. Нагоре по речното корито не тече вода. Сипейна скална маса е затрупала водата.
 

По скалите зеят пещерни дупки, най-известната от които е Харамийската пещера, която е пропастен тип пещера и предлагаща условия за екстремен туризъм. В нея според преданието населението се е криело в случай на мор и други бедствия. В скалните цепнатини виреят чадърести борове и прехвъркват скални лястовици. Небето над скалите е оръфана в краищата синя ивица, а слънчевите лъчи огряват по-малко от час пролома. Цели 15 минути продължава тази теснина, образувана от упорството на водата при двубоя й с мрамора. В миналото водачът е превързвал очите на пътниците, за да не им се вие свят по пътеката.Толкова страшна е пропастта на Триградското ждрело, но същевременно смайваща.
 

Като пушек от комин се издига водната пара от дълбокото скално гърло на Харлогата, както го наричат триградчани. Малко над Хорлогата реката потъва между скалите, разбива се на прах, който полита нагоре. Сега парапет огражда адското гърло. Горе на равното пътя пак следи реката, която кротко се прокрадва между камънаците, докато стигне малката котловина, в която е село Триград. В края на Ждрелото в посока село Триград от долната страна на пътя е входа за пещерата Дяволското гърло. През ждрелото води пътя и за Ягодинската пещера - един от Стоте национални туристически обекта. Многобройни са богатствата на Родопите и Триградското ждрело е едно от тях.
 
 
 
МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ
 
{hotspots hotspot=28}
Околностите на Смолян изобилстват от природни красоти и исторически места. На север от града сред причудливи скали и иглолистни гори,се намират живописните Смоянски езера. Тук е най-красивият кът от смолянските природни бисери. Смолянските езера са разположени от Орфеевите скали по левия склон и стигат чак до град Смолян. В миналото са били над 20, но сега са останали само 7, а другите са се превърнали в блата или са пресъхнали.
 

През пролетта някои от тях отново се пълнят с вода. Първите езера са разположени покрай пътя от Смолян в посока връх Перелик. Редуват се с планинските завои в последователност - Керяновия гьол, Милушевия гьол и Салаша, Османовия гьол. До най-долните езера има къмпинг, а малко по-високо, край ез.Салаша е оригиналния хотел-ресторант. На 200м по-нагоре е х.Езерата, която се използва от групи за екскурзионни почивки.
 

Над тях е кв.Езерово, родоначалникът на Смолян. А на най-горната тераса между езерата се издига х.Смолянски езера. В района на езерата  има построени и функционират много нови и модерни хотели. Пътя се отбива за хижа “Смоленски езера” и там под връх Снежанка, между високите иглолистни гори се спотайват останалите три езера -  Тревистото езеро, Бистрото езеро и Мътното езеро. Покрай Бистрото езеро минава пътя за хижа "Студенец”.
 

Дълбоко е не повече от метър, затова през август то значително намалява и почти пресъхва. Между Бистрото и Тревистото езеро се вие екопътека "Трите Смолянски езера", която ги заобикаля и по нея се стига до най-високото и дълбоко - Мътното езеро. На просторното място до Тревистото езеро има параклис "Свети Дух", който понякога е отворен в почивните дни, а на църковния празник на храма, е сборище за курбан. Смолянските езера са част от живописния пейзаж на Западните Родопи. Забележително красиви са!
 
 
Природата има вълшебството да оформя причудливи форми от скалните масиви. На много места в България се срещат естествените каменни структури с необичайни форми, които пленяват въображението ни. Едно такова творение на природата е скала с формата на конска глава. Тя се намира срещу село Лещак, община Мадан, в Родопите, в дясно от пътя Смолян - Мадан. Много добре скалата с форма на конска глава се откроява през пролетта, на фона на раззеленилата се растителност.
 
 
Маршрута на екопътека “Кечи Кая” – “Козник”  минава върху интересната скала. Началото на пътеката е на 2 километра от село Рибница, преминава през крепостта "Козник" и след скалата “Конската глава” се спуска в изходната си точка. Върху скалата е изградена беседка за отдих на туристите в последния етап от пешеходния им преход. Невероятно красива гледка се разкрива от това високо място. Природните феномени,  забулени в тайнствена мистерия винаги ще завладяват въображението ни.
 
 
 
МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ
 
{hotspots hotspot=26}
Седловината Рожен свързва Переликското и Преспанското било на Източните Родопи. Тя е климатичната граница на средиземноморското влияние. Още от древни времена през Рожен минавали важни друмища. От тук е пътят  от Горнотракийската низина за долината на Арда и Беломорието. Поляните на Рожен помнят много исторически събития. За свободата тук са се сражавали Момчиловите юнаци, четниците на кап. Петко войвода. Левски също минава през Рожен, за да основе революционен комитет в село Момчиловци. През 1912 година през Рожен минават героите на полк. Серафимов, за да освободят изстрадалите родопчани от османското робство.
 

 Тогава границата на България с Турската империя минавала през връх Рожен. И до ден днешен е запазен  граничен камък от  далечната 1912 година, който напомня на поколенията историческите събития. До преди време е бил на разклона за прочутото  село Забърдо, но отново е върнат на историческото си място - Рожен. До Освобождението околните села Проглед, Соколовци и Момчиловци били изкуствено разделени. Проглед останал от българска страна, а Момчиловци и Соколовци от турската страна на границата.
 

Рожен става мястото, където близки и роднини се срещали веднъж в годината, за да се разтъжат, да разменят новини, пекли чевермета пеели песни под съпровода на вълшебната родопска гайда и утешавали мъката си. С течение на времето Рожен се превръща в най-голямата сцена на родопската песен. Тук се ражда самобитният гайдарски оркестър "Сто каба гайди", символ на събора. От Рожен излита и песента "Излел е Дельо хайдутин" в изпълнение на Валя Балканска, за да кацне на борда на космическата станция "Вояджър", в търсене на чужди цивилизации в Космоса.
 

На североизток от прохода асфалтиран път води под връх Караманица, където се намира Националната астрономическа обсерватория. Тя е най-голямата обсерватория в Югоизточна Европа. През красивите Роженски ливади минават туристически маршрути  до Пампорово, връх Перелик, Орфеевите скали и Смолянските езера и др. С цел  запазване на Роженските ливади от застрояване и други инвестиционни намерения,  Община Смолян е започнла процедура по обябяването на "Роженските полани" за културен пейзаж.
 
Дали има някой, който още не е чул за туристическата атракция в Родопите - "Орлово око"! В последните години тя доби голяма популярност и накара и нас да я посетим. Тръгваме в тая посока подтикнати от желанието от птичи поглед да се насладим на приказните Родопи и да го съчетаем с неизбежната доза адреналин. Отдалече по пътя за село Ягодина, огромни табели за атракцията посрещат туристите. От  Ягодина  по посока връх Свети Илия започва пътя към „Орлово око“.
 
 
Пътят е черен и проходим само джипове. Предприемчиви местни жители предоставят като услуга превозването до площадката с джип. Пътуването отнема около половин час. Ние сме с лек автомобил, който е преодолял доста офроуд терени, затова правим опит с него да се изкачим до върха. Но... стигнахме до средата на пътя. Там вече бяхме принудени да го оставим и продължим пеша. Изкачването е вълнуващо. Колкото по-големи препятствия преодолявахме, толкова по-силен е адреналина. А там горе - изживяването е неописуемо. Площадката е  монтирана на ръба на скалите на връх "Свети Илия" на височина 1563 метра. Разкрива се незабравим изглед към красотите на Родопите, към  Пирин и малка част от Рила, към планините в Гърция.
 
 
Няма друго място с такава панорамна гледка, поради това на площадката е дадено името “Орлово око”. Стоманено-бетонната конструкция над скалите издържа три тона товар. Направена е така, че да няма никаква опасност за туристите. На 600 м под площадката се вие живописното Буйновско ждрело. Заставането на площадката е едно незабравимо изпитание. Съветът на местните е изкачването до върха да не става в лошо време, защото там падат много гръмотевици. Затова и не случайно върхът носи името на повелителя на гръмотевиците Свети Илия.
 
 
История, легенди и причудливи природни форми съчетава местността „Калето” край родопския град Девин. Докосването до това свято място е едно приключение, привличащо като магнит любителите на живописните гледки и преданията.  На 2 км. от града на минералната вода, от местността „Струилица” започва туристически маршрут, по който можете да видите останките от стара българска крепост в местността „Калето” - една от последните крепости, където героичните родопчани с нечувана храброст са бранили свободата си от османските нашественици. Пътят лъкатуши покрай река Девинска. Шумът на буйните води заглушават човешката реч, а големите каменни блокове в коритото на реката като че ли нашепват легенди от далечното минало. Тръгвайки нагоре към височината, пътечката се извива около същите камъни, покрити с мъх и праха на времето. Храсти и дървета спускат рехава завеса от двете страни на стръмната тясна пътека.
 
 
След около половинчасово изкачване стигнахме до върха. Погледите ни бяха привлечени от каменното изображение във вид на фалос или птица, всеки го определя според своето въображение. Вековете почти са изтрили тронът, издълбан в камъка, в който е сядал династът, за да съобщи резултата от битката или да отправи молитва към Боговете. Пред него са заставали с оръжие в ръка най-смелите мъже от племето, девойки огласяли седловината с чинели и танци. В подножието на запад се вижда „Лъката”, в която шета реката, а на изток е Девин. Продължаваме по пътечката, към вътрешността на крепосттта. От ляво е скала, а от дясно – бездънна пропаст. Само една погрешна стъпка встрани от тясната пътечка и … си литнал в урвата. Каурското кале – това е стара, непристъпна българска крепост, градена през ранно византийската епоха, но съществувала през цялото Средновековие. Намира се на 4 км. западно от Девин.
 
 
През 1979 година е обявена за исторически паметник. Все още ясно личат част от стените на крепостта, свързана с драматичните събития от османската епоха. Огромни камъни са изправени и подпрени с ками по между им. Преди столетия те са можели да избухнат и огласят с грохот балкана. От този грохот получава името си и близкото до Девин село Грохотно.
Вероятно с издърпването на една от камите към пропастта е политала цяла група от едри добре обработени камъни, които събаряли други по пътя си и се получавала ужасяваща лавина, способна да стъпче всичко по пътя си. Цитаделата е била последният пристън на бягащите хора от Девин и околните села. Те били готови да отстояват с живота си вяра и чест. Подвигът на три девойки е вдъхновил една от най-вълнуващите легенди в девинско.
 
 
Мария, Шинка и Руса били хубави и стройни като родопски борове, красиви като червен трендафил, а в очите им горял вечният пламък на свободата. Наравно с мъжете момите защитавали крепостта, но турците нахлули и започнали да колят наред. Тогава девойките се изкачили на скалата и запели.  Поробителите хукнали към тях, но преди да ги достигнат, те се завързали с плитките си и литнали в пропастта. Дамлъ дере се разбунтувало, водите се удряли с бясна сила в бреговете - тъгувало за похитената младост и красота. Бистрата планинска вода погълнала телата на героините и ги скрила от погледа на похитителите. И до днес руините напомнят за  героичното минало на предците ни и величието на Родопа планина.
 
 
 
Всички маршрути и забележителности описани в този сайт са посетени от екип на Родопа планина. Информацията в този сайт може да служи единствено и само като ориентир и не може да бъде използвана за сериозни планирания и научни трудове. Много от маршрутите и забележителностите описани в този сайт са трудно достъпни и Ви препоръчваме да се информирате за актуалното състояние на маршрута или забележителността от най-близкия туристически информационен център преди да предприемете пътуване. Източник на информация за статиите в този сайт са официалните информационни табла на съответната забележителност, разкази на местни хора, както и лични наблюдения на екипа на Родопа планина. 
 

 
Всички фото, видео и текстови материали в този сайт са собственост на СМОЛЯН ДНЕС! освен в случаите, когато изрично  е посочен друг автор. Всяко копиране и репродуциране на тези материали без изричното писмено съгласие на СМОЛЯН ДНЕС!  се преследва по "Закона за авторското право и сродните му права", както и по "Закона за защита на конкуренцията". Уеб дизайн СМОЛЯН ДНЕС!