Селата в Родопите
Пътят от Пловдив до Смолян след връх Рожен, спускайки се към града минава през селата Соколовци и Бостина. 5 километра делят село Бостина от административният му център Смолян. Селото е разположено на двата бряга на река Бяла. Носи името си на единят от първите заселници (през 1520г) - братята Босю, Михо, Калчо и сестра им Тина от Македония.
 
 
През 1840 година в селото са построени царквата "Св.Петър и Павел" и килийното училище към нея. В околностите над селото като символ на запазилото се християнство са изградени много параклиси "Св. Георги", "Св. Илия", "Св. Неделя", "Св. Спас" и "Св. Троица". Църковните храмове са местата където местните са се прекланяли и отправяли своята молитва, там те и до ден днешен намират утеха.
 
 
Основен поминък за хората от село Бостина, както и повечето родопски села през годините било земеделието и животновъдството. Труднообработваемите планински терени коствали на местното население тежък труд, с който подсигурявали препитание на семействата си. Близостта на селото до Смолян е причина днес то да не е обезлюдено.  Символ на селото е Паметника на парашутистите, загинали във Втората световна война.
 

Село Бостина се слави с известните си гайдари Стою Чонгаров, Петър Янев, Стефан Янев. Стою Чонгаров, който свири в прочутия оркестър “Сто каба гайди” от самото му създаване е ембематична фигура на прочутия Роженски събор. На Рожен периодично се провеждат съборни надпявания, в които участват самодийни колективи от цялата страна. Рожен се превръща в най-голямата сцена на родопската песен.
 
 
Публикувана в Села
Живописният планински път от Пловдив към Смолян през Рожен се отклонява на десетина километра преди града, за да поеме нагоре към родопските села Левочево, Писаница и Хасовица. Левочево е село с богата история. Основано е от българи бягащи от насилственото потурчване. Спорни са версиите относно произхода на името, според едни то произхожда от думата хлев – обор, а според други от името на първия заселник – Левочев.
 

Основен поминък на населението в първите години от създаването му било  овцевъдството и свързаните с него занаяти - мляко и месо преработка, тъкане, търговия и строителство. Левочево е останало в турско до есента на 1912 година, когато по време на Балканската война е освободено от войските на Полковник Серафимов. По-късно по време на Първата световна война в селото настъпва невиждан до тогава глад. За прехраната си хората обработвали неплодородните земи с много труд, за да прехранват семействата си с картофи, фасул и зърнени култури.
 

В последните години под влияние на миграцията много от хората на селото се установили в съседните градове - Смолян, Мадан, Рудозем, както и в по-големите центрове Пловдив и София. Много хора намирали работа в построения в селото санаториум за силикозно и туберкулозно болни, но след неговото закриване, те останали без работа. Започнали да се правят опити за развитието на селският туризъм. Планинската височина от 1000м, съчетана с разнообразните релефни форми и мек климат правят Левочево  подходящо място за отдих. Любителите на планинския и селски туризъм има с какво да си доставят удоволствие. Всеки докоснал се до природата е усетил нейната лечебна сила. Тя лекува с тишината си, с чистият въздух, с невероятно красивите гледки на планинските била и склонове.
 

Тишината на природата, песента на птиците, шума на вятъра ежегодно се нарушават на 20 юли, когато е събора "Илинден". Тогава село Левочево оживява. Площада се изпълва от хиляди хора по време на традиционния общоселски събор. Там под камбанарията на църквата , под звуците на родопската песен се срещат роднини и приятели. Левочевци се славят с родовите си срещи, с даренията на 50 годишните юбиляри в полза на църквата "Св.Св.Петър и Павел", с почитането на родовите ели на Барчина ливада. Родопчани съхранили през вековете своята вяра, история и традиции ще съхранят родопското село.
 
 
Публикувана в Села
Хасовица е едно от трите сала Левочево, Писаница и Хасовица, към които води отклонението от пътя Пловдив - Смолян през Рожен, на около 5км преди квартал Устово. След Писаница на около 3км. асфалтовият път свършва в село Хасовица. То както останалите родопски села останало до 1912 година под турско робство. Но още през 1909 година, жителите на селото без разрешение от турските управници решили тайно да си издигнат църковен храм. В строежа се включили всички - от деца до старци. Тамошните местни майстори-зидари работели нощно време, пазени от постове.
 
 
Площта на църквата е над 200 кв.м, а височината до купола е 8 метра. Туската власт дала ферман за построяването на храма, който и до ден днешен се съхранява в църквата като нетленно свидетелство. В околностите на селото е параклиса "Свети Спас”, който близките години е възстановен.Името на селото произхожда от думата хас - чист, истински; хас-кьой – чисто, богато селище. Хасовица е селище с чиста девствена природа, район богат на земи и гори.
 

Надморската му височина от 1100м подсигурява невероятен изглед на надиплената Родопа планина. Още от стари времена е била оценена с изключителната важност земята, гората, въздуха, слънцето на Хасовица. То е едно от най – хубавите курортни села в Смолянско. Край селото се намира лечебен извор който местните хора наричат “Майката”, защото вярвали, че помага при безплодие. Десетината останали жители на селото с носталгия си спомнят за пълните къщи, дворове и мегдан на селото. Сега някои от тях са поели на плещите си развитието на селския туризъм.
 
 
С голам мерак са реконструирали къщите си в места за настаняване, разчитайки на условията за почивка, които предлага природата на Родопа планина. Село Хасовица е родното място на  Видинският митрополит Дометиан. През 2009 година по повод 100 годишнината от построяването на църквата "Свети Дух”, той гостувал на селото, което било истинско събитие. Тук е родното място и на  легендарния родопски гайдар Димитър Петковски, съпровождал на родопската певица Валя Балканска, на песента „Излел е Дельо хайдутин“, която лети в космоса.
 
 
Публикувана в Села
Отклонение от 3 км от основния път Смолян - Пловдив през Рожен, води до село Писаница. Писаница е разположено югоизточно от връх Снежанка, на около 6 км северно от град Смолян. Българи бягащи от насилственото потурчване са основали селото преди около 300 години. Преди многолюдно, но под влиянието на миграцията жителите на селото рязко намалели. Сега то наброява само около 10-ина души. По тази причина, Писаница се обособило по-скоро като вилна зона.
 

Все повече от изселените жители, притиснати от ежедневието, напрежението и стреса търсят спасение там в родното си място. Някои от къщите са пригодени да посрещат туристи и гости на селото. Любезните домакини ще се постараят да направят почивката на всеки незабравима. С родопските специалитети ще омагьосат и най-капризните си клиенти.
Много са изоставените селски къщи с буренясали дворове, но дори и там по някога сe появява живец.
 

Това става предимно по празници, най-вече на 15-ти август, когато е празника на църквата „Св. Богородица“ и събора на селото. Прави се курбан в църквата, която е построена през 1884 година. Селото тогава се оживява, събират се роднини и приятели.Разположено на около 1000м надморска височина, в рида Букова планина свързващ Переликския и Преспанския дялове в Средните Родопи, село Писаница е заобиколено от невероятно красива природа.
 

Тук всеки ще намери наслада от нещо - било то от чистотата на въздуха, от  звездите на ясното небе, от растителното богатство - цветя, билки, гъби, от срещата с най-различни животински видове - домашни и диви, или просто от тишината и спокойствието. Това е родопското село.
 
Публикувана в Села
Планинското село Полковник Серафимово се намира в Южната част на Родопите, на 2 километра от пътя Смолян - Рудозем. Намира се на 10км. от административният център Смолян. До 1934 година името на селото е Алами дере, тогава за кратко време носи името Ябълка, а след това е кръстено на полковник Владимир Серафимов-героя от Балканската война. Българи бягащи от насилственото помохамеданчване са основали селото.
 
 
То се слави с историческите  събития свързани с освобождението на Родопите. Владимир Серафимов командир на 21 средногорски полк, е посрещнат като освободител по тези места. В центъра на селото има негов паметник. Овековечени са думите на полковник Серафимов в отговор на заповедта за оттегляне "Аз не ще отстъпя селата, в които вчера бях посрещнат като освободител. През трупа ми трябва да се мине, пък тогаз...Храбри войници вие сте синове на героите от Шипка, нито крачка назад..."
 

Върху селото на връх Кавгаджик е издигнат величествен паметник-костница в чест на 21 пехотен  средногорски полк. От хилядното население преди, сега жителите са намалели много - около 150 души, само хора над средната възраст. Къщите на селото са разпиляни на далечни махали по няколкото хълма. Много от тях пустеят. Пустее и голямото селско училище. Някои къщи са основно ремонтирани, от което са добили съвраменен вид, други само укрепени, за да не се разрушат с надеждата, че ще може да бъдат продадени.
 

В последните години Полковник Серафивомо се прочу с най-известния си жител Любомир Левчев - купил си къща тук през 1990 г. и приятелят му Цветан Марангозов, емигрирал в Германия и върнал се у нас след 1990 г. Селото привлича и други интелектуалци-българи и чужденци. Полковник Серафимово се опитва да възроди обратната миграция и отново да се съживи. Природата, спокойствието, въздухът, правят село Полковник Серафимово толкова предпочитано място за почивка, за прекарване на спокойни дни, за творческо вдъхновение.
 
 
Публикувана в Села
От Момчиловци на югоизток, по долината на река  Малка Арда има няколко интересни села. Едно от тях е Славейно,  до 1934 година - Карлуково. То е чисто родопско село със самобитна родопска архитектура. Разположено е сред гористи заоблени хълмове, на камениста тераса, която се спуска стръмно към долината на река Малка Арда. Селото е основано от българи, които не искали да приемат исляма.
 
 
Родно място е на Витан войвода, Пейо и Кольо Шишманови, Ангел Инджов, осъден от турците на 101 години тъмничен затвор. Тук е родното място на много прочути български лекари, един от тях е проф. д-р Константин Чилов. В къщата - музей са пренесени всички вещи на доктора от апартамента му в София, неговите книги, лабораторна маса, портрети. Изпълнена е заръката му да бъде погребан под огромните дървета на двора.
 
 
Всяка година през май, се провеждат традиционните "Чилови дни", посветени на делото и паметта на големия български лекар-енциклопедист. Мостът, църквата и камбанарията на селото, които представляват архитектурна ценност са строени от местния майстор Слави Райчовски. В сградата до старото училище до църквата се помещава Изложбен заслон, където са изложени различни експозиции.
 
 
Много са интересни изложените снимки, които разказват за историята на селото. През лятото село Славейно оживява. Тук се завръщат отдавна напусналите го и поели по пътя на учението и трудова кариера. Връщат се при чистия въздух, приятелите, спомените, родопския мохабет. Залостените къщи се отварят, прозорците им се разтварят, улиците се раздвижват. Живецът в сърцата на славейновчани се разпалва.
 
 
Публикувана в Села
Село Кукувица е родопско село, част от община Смолян. Селото представлява пръснати по височините далеч една от друга самотни къщи, на 1550м. надморска височина. Село Кукувица е разположено по средата между Широка лъка и Чепеларе. Преди години Кукувица е наброявала около 150 души. Хората са си имали поминък, обработвали земята, отглеждали животни. Постепенно младите хора са се изселили. Към 2007 по данни на НСС селото е наброявало 12 жители, но сега то е съвсем обезлюдено.
 

Постоянните жители са две овчарски семейства и един софиянец. Много от наследниците на бившите местни жители се завръщат само през лятото.Мястото е прекрасно за отдих и туризъм. Интересно скално образувание се намира по горския път за с.Кукувица, на 100м от шосето. Погледнат от източната му страна, скалният блок има формата на човешка глава, в профил. Камъка има височина 7 метра и ширина 5 метра.
 
 
В кукувица се кръстосват туристическите пътища Пампорово – хижа Изгрев и Чепеларе - Широка лъка. От тук минава и древния римски път Солун – Драма – Кукувица – Персенк – Филипополес, по каменната настилка на който и днес изскачат искри от копитата на стопанските коне и „обутите” с шипове бизнесменски джипове.Кукувица е родното място на убитата през 1944 г. партизанка Катя Ванчева. Родната и къща се е срутила. Любителите на красотата хвърлят око още на Абрашевата панорамна чешма.
 
 
Отпиват леден еликсир и от Станкината и Ванината белокаменни чешми, по туристическия път се стига до хижата „Ловен бар”. Селото е електрифицирано, със самостоятелен трансформатор. Има изградена водопроводна мрежа от местни водоизточници, с прекрасни условия за туризъм и активна почивка. Предлага и райски условия за разгръщане на стопанската инициатива, а равното плато на Дългия картол – за летище.
 
ТУРИСТИЧЕСКИ МАРШРУТИ
От север по часовниковата стрелка:
Кукувица – Кепенека – Филипова бичкия – Чепеларе;   Кукувица – Бабина вода – Мечи чал – Пампорово; Кукувица – Бабина вода Стойките;   Кукувица – Ванина чешма – Ловен бар – параклис „Св. Константин и Елена”, откъдето се вижда телевизионната кула на връх Снежанка;   Кукувица – Ванина вода – параклис „Св. Пантелеймон” – Окманица – Стойките; Кукувица – Широка лъка;   Кукувица – Мечи гроб – Портата – параклис „Св. Кузма и Дамян”(Бистрица);   Кукувица – Мечи гроб – хижа „Изгрев”.
 
 
Публикувана в Села
Родопското село Момчиловци  се намира на 13 км от курорта Пампорово и 15 км от административния център Смолян. До селото води отклонение от пътя Пловдив -Смолян, през Рожен. Старото име на селото е Горно Дерекьой. Историята на селото е многовековна. След османското нашествие в землището на селото се преселили юруци — тюркски скотовъдци и пастири, които търсели по-удобни пасища за своите стада. През 18-19 век земите на юруците постепенно са изкупени от местното българско население.През 1836 година в селото е изградена църква, което е било причина в течение на няколко години малкото живеещи българи-мюсюлмани да се изселват. През 1934 година селото е преименувано на Момчиловци в памет на Момчил юнак, защитник на местното население от османците.
 

Крепостта на Момчил юнак, която е охранявала западната граница на Момчиловите земи се намира недалеч от селото. Селото и неговото землище са обитавани от траките от края на бронзовата епоха (1000 години пр.н.е.). Монети, керамика и сечива се съхраняват в местния музей за историята на селото, в който има няколко раздела: археология, етнография, възраждане, както и малка художествена галерия. Основния поминък на хората тук са животновъдството, картофопроизводството, дърводобива и туризма. Прочути са местните строители-дюлгери. Днес Момчиловци представлява предпочитана туристическа дестинация за тези, които търсят спокойствието и автентичността на дивното родопско село.
 
 
На туристите се предлага възможност да се запознаят с местните традиции и занаяти -дърворезба, шиене на родопски терлици и тъкане, да опитат от традиционната кухня на Родопите. От селото започват много туристически пътеки, които разкриват красотата на родопската природа и водят до историческите местности Момина вода, Рожен, Хайдушки поляни, до хижите Момчил юнак и Преспа, до Националната астрономическа обсерваторията на Рожен.  Аязмото е един особен феномен в село Момчиловци. Над селото, по посока на хижа Момчил юнак работи сноуборд парка. Там всеки гост може да практикува различни зимни спортове, далеч от натоварените писти на Пампорово.
 

Населението в Момчиловци много уважава християнските ценности. В околността на селото са построени 26 параклиса, на които  се провеждат събори за почитане паметта на християнските светци. Като празник на селото е обявен църковният празник „Св. Константин и Елена“. Той се чества на 21 май. Започва с празнична литургия в църквата и продължава със селско увеселение. Другият голям празник е Тодоров ден. Тогава се провеждат конни надбягвания. На участниците се организират различни конкурси и състезания - за най-стар кон, за най-красив кон, за най-як ездач. Читалището основно се грижи за културният живот на селото. Сформирани са гайдарска школа, танцови състави, детски състав за родопски песни. Момчиловци поддържат взаимоотношения с побратимено им село Авдира, област Ксанти, Гърция. В Момчиловци гостите се посрещат с подобаващото за родопчанина гостоприемство.
 
 
Публикувана в Села
Родопското село Върбово се намира на 3км от Широка лъка. Административно се обслужва от община Смолян. Създатели на селото са трима кехаи, дошли от източните Родопи за да се спасят от насилствено потурчване. Най-бележитият от тях е Мерджан кехая. Селото има много заобикалящи го махали. Едни от най-големите са Сливово, Калевища, Преслупа.
 

В селото има много интересни обекти - римският мост в началото на селото, църквата Св. Георги, която впечатлява със своите размери и уникални стенописи, а също така и седемте параклиса, заобикалящи селото и доказващи чисто християнския произход на върбовци. Много интересна е и архитектурата на селото с характерната родопска къща. Землището на селото е обитавано от тракийските племена, за което свидетелстват множеството намерени монети от римската епоха.
 
 
В местността Селището са намерени много глинени съдове и уреди за леене на метали, но мащабни разкопки не са провеждани.
Преди 50 години Върбово наброявало 750 души, но постепенно върбовци са се изселили по всички краища на страната. Днес тук живеят само 10 души. На храмовия празник на църквата "Св. Георги" в селото се събират всички върбовци на курбан за здраве. Върбово е едно китно селце запазило автентичния дух на родопското село. Природата е невероятно красива.
 
 
Публикувана в Села
Село Мугла е разположено по горното течение на Мугленска река, която е изключително красива с многобройните си водопади и прагове. Селото е в непосредствена близост до българо-гръцката граница. Старото име е Муглен. Наречено е Мугла защото много често потъва в мъгла.Според едни предания първите жители на селото се заселват на това място заради чистата и приятна на вкус вода, а според други първите заселници са били четирима ергени укрили се в непристъпните гори на днешна Мугла заедно с открадналите си невести от Смолян.
 

В землището на село Мугла са открити плочи с надписи с неразчетена писменост, които все още крият своите тайни. Населението е българо-мохамеданско и се занимава с растениевъдство и животновъдство. Над селото е местността Мурсалица, където е най разпространен Мурсалският чай - билката за всяка болка. Мурсалица е главното било на връх Перелик и е едно от най-панорамните места и от него може да се видят цяла Родопа, Рила и Пирин.
 

В района на село Мугла се намира една от най-големите популации на дива коза в Родопите.Техният брой е около 50-70 броя. На територия от 124 хектара в землището на Мугла се намира резерват Казаните, който е обявен за резерват през 1968 г. с цел опазване на смесените гори от ела, черен бор, бук, смърч. Селото е богато на карстови извори, най-големият от които – Яза, захранва курорта Пампорово с вода чрез дълъг 23 километра водопровод.
 

Село Мугла е част от маркирания туристически маршрут х. „Студенец” – х. „Смолянски езера” – х. „Перелик” – х. „Ледницата” – с. Мугла - туристическа база „Чаирски езера” – х. „Триградски скали”. Празника на селото се отбелязва всяка година през месец август, на който традиционно взима участие хор за автентично пеене към читалището и се прави курбан за здраве на връх Михрапа.
 
Публикувана в Села
Родопското село Турян  живописно е разположено на южните склонове на Кайнадинския рид на 15 км южно от Смолян. Пръснато е в няколко махали. Районът около селото е карстов, скалите са напукани, има множество пещери, голяма част от които неизследвани. На около два километра под него е известната пещера Ухловица. Предполага се, че селото е възникнало от бягащите българи по време на насилственото помохамеданчване на българите от турските завоеватели, в районите на горното течение на река Арда.
 

При строежа на параклиса "Св.Св. Константин и Елена" са открити кости на повече от 2500 години. Датирани са от ранножелязната епоха и са на тракийски вожд, установили учените. Според тях вероятно наблизо е имало светилище.На това място е имало голям манастирски комплекс, който бил опожарен при турското нашествие по българските земи през Средновековието - ХIII-ХIV век.
 
 
Тракийския могилен некропол е подложен непрекъснато под набезите на иманяри. Хората тук се занимават с картофопроизводство, жевонтновъдство и пчеларство. Село Турян чества празника си на Богородица, когато е и храмовият празник на селската църква „Успение на Пресвета Богородица”. Празникът започва с тържествена света литургия и се раздава курбан за здраве и благоденствие.
 

Селото се слави с църквата, която събира слънчеви лъчи и осветявана с енергия от слънчеви батерии. Мюсюлмани и християни са построили този храм с надеждата за по-добър живот. От село Турян може да се стигне по черен път до устието на река Арда и село Кошница за около 40 минути. От там може да се продължи за туристическите маршрути около село Могилица.
 
 

 

Публикувана в Села
Село Соколовци се намира  на 10 км. от град  Смолян и от курорта Пампорово, на  3км. от местността Рожен. През селото преминава главният път от гр. Пловдив през прохода Рожен за Смолян. Старото име на селото е Долно Дерекьой. Различни са версиите за създаването му. Едната е свързана с необходимостта от зимни и летни места за пребиваване на многобройните стада, отглеждани в Северна Гърция и Родопите, като постепенно някои от тези временни "бази" се превръщат и в постоянни селища. Според друга, селото вероятно е основано от бегълци от южните склонове на планината (понастоящем в Гърция)около 1550 година по време на първата масова вълна на помохамеданчване.
 
 
Има и такива предания, че "чоп" жребии е разрешил спора между първите заселници за местонахождението на селото. Трябвало да се избере между долината на река Бяла (където е селото сега) или на Рожен.Характерно за поминъка на селото е овчарството. Интересен резерват се намира в землището на  Соколовци - ”Момчиловски дол”. Този резерват е създаден за опазване на първична борова гора, създадена е и екопътека. По време на Възраждането в селото се построява църквата Св. Петър и Павел и много параклиси в околностите, символ на запазилото се християнство. През руско-турската война 1877 - 1978 г. селото е разграбено и частично опожарено от части на разбитата и отстъпваща Сюлейманова армия, но то остава в пределите на Османската империя още 34 години. Селото остава в турско, а имотите на населението в Източна Румелия.
 

Освен за обработка на ливадите и нивите границата често се преминавала за пренасяне на оръжия, тайни писма, контрабандни стоки. Наложило се затягане на граничния контрол и границата започва да се отваря свободно само 2 дена в годината, за да се видят роднините от двете страни на границата. От изселници от Соколовци по това време е основано и село Проглед. Тези тъжни събирания поставят началото на една традиция, която по-късно става основата на общонационалния фолклорен събор "Рожен". Идеята е дадена от отец Ангел Инджов – свещеник в с. Соколовци. Той призовава енориашите си да почетат всички светии на роженските параклиси в деня на св. Пантелеймон – 27 юли, но на параклиса „Св. Кирик и Юлита”, където и до днес се провежда съборът. Тогава границата на България и Турската империя е минавала през връх Рожен.
 

Тук се събирали жителите на 3-те изкуствено разделени околни села – Проглед от българската страна, Момчиловци и Соколовци, от турската страна на границата. Рожен става мястото, където роднини и близки се срещали веднъж в годината, разтъжвали се, разменяли новини, пеели народни песни под съпровод на гайда и пекли традиционните чевермета.  С течение на времето Рожен се превръща в най-голямата сцена на родопската песен. Тук се ражда самобитният гайдарски оркестър "Сто каба гайди", който се превръща в символ на събора. През последните години се възстанови и запази традицията за ежегодно отбелязване и честване на празника на село Соколовци - Петровден, който става повод и за родови срещи, на които се събират и веселят близки и роднини.
 
Публикувана в Села
Страница 1 от 2
 
Всички маршрути и забележителности описани в този сайт са посетени от екип на Родопа планина. Информацията в този сайт може да служи единствено и само като ориентир и не може да бъде използвана за сериозни планирания и научни трудове. Много от маршрутите и забележителностите описани в този сайт са трудно достъпни и Ви препоръчваме да се информирате за актуалното състояние на маршрута или забележителността от най-близкия туристически информационен център преди да предприемете пътуване. Източник на информация за статиите в този сайт са официалните информационни табла на съответната забележителност, разкази на местни хора, както и лични наблюдения на екипа на Родопа планина. 
 

 
Всички фото, видео и текстови материали в този сайт са собственост на СМОЛЯН ДНЕС! освен в случаите, когато изрично  е посочен друг автор. Всяко копиране и репродуциране на тези материали без изричното писмено съгласие на СМОЛЯН ДНЕС!  се преследва по "Закона за авторското право и сродните му права", както и по "Закона за защита на конкуренцията". Уеб дизайн СМОЛЯН ДНЕС!