Забележителности в Средните Родопи
Пещерата Ухловица  се намира на 3 км. североизточно от село Могилица, в западната част на Родопите. Открита е и изследвана от пещерен клуб"Студенец" гр. Чепеларе, от Георги и Димитър Райчеви през 1968-1969 година. Благоустроена е през 1984 година. Дължината на туристическия участък е 340 метра. В благоустрояването активно се включва местното население. Ухловица е пропастна двуетажна пещера. Пътят до нея е стръмен и за нsкои ще се окаже доста натоварващ, но със сигурност си струва усилието. Тя е една от най-красивите пещери в региона. Има много скални водопади и езера.
 
 
През пролетта, когато започва снеготопенето навлизащата вода в пещерата е обилна и тогава езерата са пълни.Навлизайки в самата пещера пред погледа ти започват да се редят причудливи скални образувания, приличащи на морски корали. Голямото разнообразие от сталактити и сталакмити я прави привлекателен обект за много туристи. Името на пещерата идва от "уловица" - род нощни грабливи птици. Прилепи я използват като убежище.ещерата "Ухловица" е обявена за природна забележителност и е част от Стоте национални туристически обекта в България. Отворена е за посещения от сряда до неделя от 10.00 - 16.00 часа. Почивните дни са понеделник и вторник.
 
 
Входната такса е 2 лв, но когато използвате водач, който да ви запознае с богатството на пещерата, тогава цената е 4 лева. Недалеч от пещерата, водачите от клуб "Мурсалица" се се погрижили за туристите любители на екстремни усещания. Подготвили са така нареченият тролей по който може да пролетите на височина 20 метра над водата на Гарга дере. Тролеят представлява алпийска въжена линия с дължина 45 метра, свързваща двата ската на дерето. Любителите на силни усещания със сигурност ще изпробват тази атракция, за да покачат адреналина си.
 
 
Публикувана в Пещери
Изминаваме маршрута от село Гела до пещера Ледницата с лек автомобил, проходим по леки офроуд терени. Така си  доставихме едно екстремно преживяване, с много адреналин, много подскоци и писъци от компанията.  Успешно преминахме участъка, стигайки до извода, че този 7,5 км. неравен черен път е подходящ само за високо проходим автомобил при сухо време. Родопската забележителност се намира в близост до смолянското село Гела, сред стара букова гора. Липсата на маркировка обаче я прави трудно откриваема за туристите.
 
 
Само едно поточе дели пещерата от черния път, но избелялата табела е скрита в храсталаците и кара туристите да се лутат.  Ледницата е дълга 1525 метра, но достъпни за посетителите са само около 100-тина метра. Интересните ледени образувания през по-голяма част от годината са дали името на пещерата. Входът на пещерата е тесен, но предверието е голямо и прилича на олтар с висок таван. Оттук по естествените стъпала се слиза на около 7м до голямата площадка. Малките тераси са украсени с прозрачни куполи, големи сталактити и сталагмити от лед. Пещерата се намира близо до хижа "Ледницата". Има няколко маркирани пътеки, които ще улеснят стигането до нея.
 

 
До хижата  може да се стигне от село Широка лъка, по долината на река Горски дол, по път, който води точно до нея. От село Гела за около 1,30ч по маркирана пътека също се стига до хижата. Пътеката започва направо след моста за селото, завива на запад към мах. Заевите, после минава през параклиса "Св.Илия", мах. Магарджица, мах. Узунска и от там отвежда направо до хижата. Друг маркиран маршрут е от х.Перелик до х. Ледницата. Хижа "Ледницата" представлява двуетажна постройка от камък и дърво. Намира се на обширна поляна в живописната местност Кикеза, на границата между Переликския масив и рида Мурсалица. Разполага с общо 72 места за настаняване, туристическа кухня и столова за 50 човека, етажни санитарни възли, лятна баня и други помещения. Водоснабдена, електрифицирана, през зимата се отоплява с печки на твърдо гориво.
 
 
Публикувана в Пещери
Пещера Калето е преходна пещера в Родопите, която представлява огромен скален свод и служи за преход към върха, където са останките от стара едноименна крепост. Намират се край смолянското село Кошница. Поели сме по маршрута Смолян - Чокманово - Смилян - Кошница, на около километър преди село Кошница има паркинг и беседка.
 
 
От там започва пешеходния преход за върха, където са пещерата и крепостта. Има достатъчно туристически табели, упътващи туристите за пътя им до върха. След преминаването на реката, теренът е стръмен, но при спокоен ход за около двайсетина минути стигаме до пещерата. Върху нея е изградена крепостта Калето. Археологическите проучвания там продължават и след приключването им, което по европейски проект е със срок до 2013 година, ще бъде подобрен достъпа до туристическите обекти.
 
 
Публикувана в Пещери
Пещерата, носеща зловещото име "Дяволското гърло" е разположена на 1,5 километра северно от село Триград,  в Родопите. Пътят за пещерата минава през Триградското ждрело. Скалистите брегове така се доближават един до друг, че пътят е всечен в тях. Пътуването през ждрелото за Дяволското гърло е впечатляващо и запомнящо се от туристите.Дяволското гърло е пропастна пещера, която е по-скоро дълбока, отколкото дълга. Пещера има два входа - един естествен, който се използва за изход и един  изкуствен - за вход. Най-интересното от пещерата е водопада, който всъщност едвам се вижда, но шума, който издава при разбиването си в скалите е грохотен и отекващ.
 
 
Водата на реката скача в дълбока пропаст, разбива се на дребни капчици и водният прах като пушек от комин излиза от съседното отверстие. По-долу в скалната пукнатина е направен вход за подземния мир. По 316 стъпала се слиза до Голямата зала. Основната част на пещерата носи името Бучащата зала, поради грохота на водата.  Шумът започва да се чува още от началото на пещерата и с наближаване на сифона - се усилва. Дължината на сифона по права линия е 250 метра. Каквото влезе в  него не излиза от другата страна, от който факт произлиза името на пещерата- Дяволското гърло. Нищо не е изнесено от водата, макар тя да продължава своя път извън пещерата.От голяма височина водата скача с трясък в дълбок казан. Разбунена и разпенена, тя създава чудна феерия.
 
 
По няколко обезопасени мостчета и стълби може да се слезе до подножието на водопада, за да се види една колкото вълшебна, толкова и страхотна гледка. След това по стълби и изкуствен тунел се излиза на шосето. Дяволското гърло поставя на изпитание човешката смелост – изживяването е незабравимо,  с голяма доза адреналин.
През лятото пещерата е отворена от 9 до 17 часа. Гидовете изчакват да се събере достатъчно голяма група, преди да започнат обиколката. През зимата пещерата става дом за над 3000 прилепа от различни видове. През лятото броят им е около 150-300. Останалите  са пръснати по околните пещери. Наблизо се намира  музеят на мечката и красивата Ягодинска пещера.
 

още снимки вижте в галерията

Публикувана в Пещери
Живея тук, в планината, вече близо 15 години. До вчера мислех, че съм успяла да зърна най-големите красоти на Родопа и най-величествените й гледки. За тези години съм обиколила доста села, исторически, архитектурни, природни забележителности. Но се оказа, че Родопа криела още тайни, а аз съм пропуснала една от най-хубавите. Окрилени от топлите майски лъчи и най-накрая усещайки мириса на истинска пролет, този уикенд екипът ни се запъти към нова дестинация. Посоката е Момчилова крепост. Изходната ни точка е Смолян. Поемаме през кв. Устово, по пътя за Мадан. След Подвис свиваме на ляво в посока село Ряка, а малко по-нататък отново на ляво отбиваме за село Градът. Пътят се лъкатуши през планината, има доста завои, платното е тясно, но асфалта е здрав, няма дупки и се пътува приятно. Разлистилата се наоколо гора, цъфналите дръвчета, изпъстрените с цветя поляни галят окото. Скоро стигаме село Градът. Къщите, подобно на тези в на болшинството родопски села са накацали по склоновете. Всичко е пъстро - и градинките с лалета пред къщите, и чергите проснати по терасите, та даже и престилките на бабите, които се усмихват и помахват на всеки "чужденец" в селото. Движим се все направо по главния път минаваме през първата махала на Градът и когато стигаме втората веднага отбиваме на ляво по чакълиран път. Така оказват табелите. Остава километър и половина до крепостта. Пътят е покрит с дребен чакъл, но е здрав и утъпкан. Минаваме през смесена гора - величествени ели, борове и листнати букове. Живописно е, а пътчето се вие като онези по картините. Пристигаме в подножието на крепоста. Оставяме колата на паркинга до новоизградения информационен център.
 

Поглеждам на горе и предвкусвам, че сме до тук с модерния автомобилен туризъм, върха обаче изглежда примамливо. Дори от тук панарамата е хубава, представям си какво ще е отгоре. Дървена табелка окачена на цъфнало розово дръвче оказва от къде да поемем. До нея беседка и чешма със студена планинска вода. Пълним бутилките, нарамваме раниците и тръгваме.
Изкачването се оказва не толкова тежко. Пътеката е плавна, а на места са направени стълбички за по лесно изкачване. Преходът със спокойно ходене и 2-3 спирания да си поемеш дъх е около 20 минути. Наоколо е като застлано с пъстър килим. Теменужки, иглика, глухарчета и още куп дивни цветя, които трудно ще видите събрани на едно място. Току до пътеката намираме купчинка гъби сгушени в тревата. Огромни горски мравки пъплят към мравуняка, а тук-таме нарушаваме покоя на припичащо се на слънце гущерче. Огромни пъстри пеперуди са накацали по цветята. Това е едно от ония дивни кътчета, които сякаш са недокоснати от човешки крак. Тук таме се чува крясък на птица или възглас на турист, осъзнал при изкачването колко вредни са цигарите... Тъкмо когато си мислех, че съм изцедила и последните си сили от схванатото си от стоене пред компютъра тяло, след поредния завой видях лъч надежда. Двайсеттина метра нагоре пътеката сякаш свършваше а върха вече беше пред нас. Изкачихме последните стълби и стигнахме до беседка с тераска за наблюдение.
 
 
 
Е когато застанах пред парапета разбрах, че си е струвало изкачването. Макар и времето да бе малко мрачно пред нас се виждаха като на длан всички гънки на планината, а между тях като пръсната ситна мъниста на групички накацали къщите на околните села. От среща се извисява величествения Перелик с бялата си шапка, под него областния център - Смолян, вляво кулата "Снежанка". В дясно от беседката поема панорамна пътека, оградена със здрави парапети, която обикаля около върха и разкрива чудни панорами във всички посоки. По нея се стига и до стената за алпийско катерене. Обхождаме я цъкаме и ахкаме. Честно казано тук ми беше беден речника да изразя удоволствието от видяното. Прекрасно. Връщаме се при беседката и поемаме по пътеката нагоре, след не повече от 50 метра сме пред останките от крепостните стени. Тук вече постепенно ме обзема едно патриотично чувство и гордост от това че съм българка, потомка на онзи славен Момчил, а стигайки на върха под развяващия се трикольор, нали съм си и емоционална, усещам че очите ми се напълват със сълзи.
Сядаме на скамейките оглеждам се и се опитвам да си представя какво е било тук някога. Размърдвам сивите си клетки, за да си спомня онова, което съм чула и прочела за славния Момчил юнак.
 

 Блеснал за кратко време на балканския небосклон, славил се като юнак и владетел само миг от историята, но останал завинаги с ореол на герой в паметта на хората, защото е дал надежда в трудните времена на балканския ХIV век. Хронистът от ХIV в. Никифор Григора пише в своята "Византийска история", че Момчил е българин от Родопите, "син на неизвестни родители", а по-късни автори го споменават като човек с "величествен вид", който удивлявал всички. На младини е бил разбойник, после наемник на византийска служба. Бил обаче подгонен за злодеянията си и това го кара да избяга на служба при сръбския владетел Стефан Душан. През 1343 г. Момчил напуска сърбина и преминава в лагера на самообявилия се за византийски император Йоан Кантакузин и неговия съюзник Умур - емир на Смирна (Измир в Турция).
Множество подробности за живота на Момчил знаем всъщност от самия Кантакузин, който описва в своята "История" патилата му. Момчил успява да стане управител на територии и крепости в планината и чак до брега на Бяло море. По това време жителите на тогавашната крепост Повисд са поискали да имат свой си управител - според преданията това е днешната Момчилова крепост, която е охранявала западната граница на Момчиловите земи. Крепостта се е извисявала на 130 м над околния терен - между небето и земята, за да властва над околните долини и върхове на надморска височина 1215 м. Била е от камък и здрав хоросан, с дебели 1,30 м стени.
 

 На това място Момчил се усеща силен, за спечелването му се надпреварват властта в Константинопол, която му дава титла деспот, и самозванецът Кантакузин, дарил го с титлата севастократор. Момчил обаче прави собствено царство със столица Ксанти. И тръгва да завладяванови земи. Той има обща граница с българския цар по това време Иван Александър, застрашава Кантакузин, разгневява Умур. Момчил загива на 7 юли 1345 г. в героична битка под стените на Перитор и от този момент се ражда митът - за Момчил владетеля, такъв, какъвто българите биха искали да имат: силен, смел, готов да се бие срещу всички врази. Той е като в приказките - непобедимият и изкусен във война, когото храбростта не напуска никога, когото тачат дори враговете. Във фолклора, в родопските песни той е останал като юнак с чутовна смелост. Песните за него са разпространени в Родопите и Беломорието, от Странджа до Херцеговина. Легендите го свързват с Крали Марко като участници в общата борба срещу османските нашественици. При Момчилова крепост последното сражение е оставило покрай стената около входната кула върхове от стрели. А следи от живот - съдове за приготвяне на храна, битови предмети, оръжие, монети, понякога украси към костюма и тялото, говорят за това, което е ставало по тези места в далечния ХIV век.
До скоро това чудно място не бе достъпно за туристи. Разкриването на крепостта и облагородяването на достъпа до нея започва преди около 2 г. Oбщина Смолян в партньорство с Регионалния исторически музей "Стою Шишков" печелят проект по програма ФАР - Трансгранично сътрудничество България - Гърция, наречен "Момчиловата крепост - мит и реалност". Общата му стойност възлиза на 260 529 евро. От тях 230 621 евро са безвъзмездно финансиране по европейската програма, съфинансирането от община Смолян е 29 908 евро. Задължителни по проекта са партньори от Гърция и това са Областното самоуправление Родопи - Еврос и община Самотраки.
 

Продължителността на проекта е 18 месеца, а негов ръководител е проф. Маргарита Ваклинова от Археологическия институт и музей при БАН. Проф. Ваклинова е проучвала Момчиловата крепост през 1986 г. и на базата на извършеното тогава и събраната информация е изготвен план за допроучвателни, реставрационни и консервационни дейности. Документът очертава точно района и частта от крепостта, която е обект на разкопките, съгласуван е с Националния институт за паметниците на културата.
В дейностите по реконструкцията са наети 15 безработни лица за период от два месеца, а други преминават обучение за охранители и екскурзоводи на митичната крепост. Именно по този проект се прави пътя до подножието на крепостта, информационния център, облагородява се достъпа, поставят се пейки, платформи, изграждат се беседките, местата за наблюдение. Започват археологически разкопки и разкриване на крепостта. Общата площ на археологическите проучвания е 300 кв.м. Ученици от цялата страна, в рамките на инициативата "Съхрани българското", проучват доброволно и при огромен интерес крепостта, символ на юначността на Момчил войвода.  На 1 октомври 2007г. отчасти разкритата и реставрирана крепост е открита от президента Георги Първанов. И макар все още да не е толкова известна туристите стават все повече.
 

Момчиловата крепост e първият социализиран археологически обект по Пътя на млякото - трасето на централния античен презродопски път, свързвал Беломорието с Тракийската равнина. Този път през Средновековието и българското Възраждане има основно търговско предназначение. По този път някога многобройните стада овце били премествани на паша в района на беломорското крайбрежие. Време е да се връщаме. Пътят на долу е стръмен, но пък не изисква особени физически усилия и още веднъж минаваме през онази чудна местност. Слизаме надолу бързо, защото там в подножието ни зове чешмата с клокочещата студена вода. Хвърляме още веднъж поглед към ширналата се планина, виждаме Смолян. Цивилизацията ни зове...
 
 
Публикувана в Крепости
Многократно сме минавали през град Кричим, запътени към някои от мастата, за които сме разказали в нашите материали. Маршрута ни е бил обикновено Девин - Кричим - Пещера. Винаги сме спирали под стръмната скала, на върха на която се намира крепост Кричим, именувана още Калето или Голямото Кале. Времето винаги ни е притискало, и затова не сме се подали до сега на изкушението да се изкачим горе, за да видим на място останките от крепостта.
 
 
Продължавали сме по пътя си с мисълта, че със сигурност ще дойдем тук и специално ще се качим там горе и ще се насладим и на приказната гледка към град Кричим и Пловдивското поле. Тогава ще разкажем с подробности и покажем с много снимки за пътя до там, видяното от крепостта и за гледката в нозете ни.
 
 
Публикувана в Крепости
Крепостта Козник е разположена над град Рудозем, който се намира в югоизточната част на Западните Родопи, в Смолянска област. Намира над един от основните пътища, които в древността е свързвали Тракия с Беломорието, а сега от там ще преминава трансграничен път свързващ  България с Гърция. Крепостта "Козник" е част от цялата крепостна наблюдателно-охранителна система на Родопите. С подобно предназначение са били крепостите Беаднос при село Беден, Аетос над Смолян, Момчиловата крепост край Подвис, Асенова крепост и др. По време на турското робство крепостта е наричана от турците – Кечи кая (Кози камък, Козя скала). По време на проучванията са разкрити източният зид на крепостта с дължина 50 м и дебелина 1 м, вход с големина 2 метра и други постройки, които са опожарени.
 
 
Археолозите са се натъкнали на бронзова гривна от XII - XIII в., железен нож и множество керамика. До крепостта се стига по екопътеката “Кечи Кая” – “Козник” с дължината 4 км. Пътеката се намира на 5 км. от град Рудозем, като до село Рибница пътят е асфалниран, но от там до началото и остават 2 километра черен път.
В началото на маршрута има паркинг, беседка с барбекю, чешма и всички условия за отдих. Изкачването до крепостта трае около 40 мин пешеходен преход по доста стръмен терен. Пътеката е добре обозначена с указателни табели. Минава се през крепостта "Козник", заобикалят се скалите "Двамата братя", продължава на североизток в посока село Върба (община Мадан) и към скалното образувание "Главата". От там маршрутът тръгва надолу към изходната си точка.
 

На пет от най-живописните места по протежението на пътеката са обособени места за отдих с пейки с навеси, които лятото пазят от парещото слънце. Първата  е разположена под скалите на около 1 км. от началото, следващата е над крепостта, а последната е преди скалата наречена "Главата",  там над нея е направена и беседка за почивка. От всичките места за почивка се разкриват невероятно красиви гледки към долината на река Арда и община Рудозем.
 
Публикувана в Крепости
Крепостта "Калето" край град Смолян се превърна в атрактивен туристически обект. Тя се намира в местността Турлука на около километър от панорамния път Пампорово – Смолян. Изходната позиция към крепостта е в непосредствена близост до манастирския комплекс „Св. Пантелеймон”, от където започва и екомаршрут "Невястата". Информационни и указателни табели дават нужната информация и ориентация на туристите за крепостта, а на отбивката до пътя има достатъчно място за автомобилите. Близостта на трите туристически обекта - манастирския комплекс „Св. Пантелеймон”, екомаршрут "Невястата" и крепостта "Калето", предполага един прекрасен ден сред природата за смолянчани и гостите на града.
 
 
Достъпът до крепостта "Калето" е изключително улеснен по кратката обезопасена пешеходна пътека. Теренът е полегат, преминава се за около десетина минути, има изградени беседки за почивки. От изградените наблюдателни площадки на крепостта се разкриват красиви гледки към град Смолян и околностите.
Крепостта "Калето" обогати списъка на туристическите атракции в община Смолян. Значима част от реставрационните дейности са реализирани от Регионалния исторически музей „Стою Шишков“, под ръководството на археолозите Дамян Дамянов и Николай Бояджиев.
 
 
Реставрационните работи на "Калето" обхващат 60 метра крепостни стени и прилежащите им осем вътрешни помещения със складови функции с 360 квадратни метра обща застроена площ. При възстановяването крепостните стени са вдигнати на 1,5 метра височина. Голяма част от намерените предмети на крепостта "Калето" са реставрирани  в специализирана лаборатория към Националния археологически институт с музей към БАН. Те са експонирани в изложба в залите на музея, която предизвиква допълнителен интерес у посетителите и ги отпраща да видят на място археологическия обект в местността Турлука над град Смолян.
 
 
Публикувана в Крепости
Слънчевата и многоцветна есен в Родопите привлича много посетители на крепостта "Калето", край смолянското село Кошница. Тя се намира южно от селото. На километър преди село Кошница има беседка и паркинг, от където е подхода към върха. Информационни и указателни табели дават нужната информация и ориентация на туристите .До крепостта се стига по виеща се стръмна туристическа пътека с оформени стъпала. Минава се за около 15 минути, ако не се възползвате от беседките покрай пътеката, които дават възможност за въздишка и правят изкачването приятно дори и за нетренираните катерачи. Преминава се през проходната пещера "Калето", която е съоръжена с наблюдателни площадки и алпийска люлка. Останките от крепостта "Калето" се намират над едноименната пещера, представляваща тунел с полусферично напречно сечение.
 

Късноантичната и средновековна крепост при село Кошница е с площ 2,5 дка. Значима част от реставрационните дейности са реализирани от Регионалния исторически музей „Стою Шишков“, под ръководството на археолозите Дамян Дамянов и Николай Бояджиев. Проучени са северната и западната крепостна стена. Дебелината на основите й е 1,70 - 1,80м. Зидарията е двулицева, от ломен и необработван варовиков камък и бял хоросан.
Североизточният ъгъл на крепостта и цялата й източна стена са напълно разрушени. Най-вероятно това се дължи на земетресение, за което свидетелства и пукнатина в скалата, пресичаща източния склон на върха.
 

Северната крепостна стена е със запазена дължина - 44,5м. Тя е най-добре съхранена и на места височината й е 3м. Западната крепостна стена е дълга 38м. В южния й край е изградена външна бойна /наблюдателна/ кула. Сега там е монтирана шестметрова дървена наблюдателна кула  на два етажа.
От върха на крепостта се разкрива възхитителна панорама във всички посоки. През нощта ефектно осветление в бяло и зелено привлича погледите на пътуващите към селищата по поречието на Горна Арда.
Голяма част от намерените предмети на крепостта "Калето" са реставрирани в Националния археологически институт с музей към БАН. Те са експонирани в изложба в залите на музея, която предизвиква допълнителен интерес у посетителите и ги отпраща да видят на място археологическия обект край смолянското село Кошница.
Крепостта "Калето" край село Кошница обогати списъка на туристическите атракции в община Смолян.
 
 
Публикувана в Крепости
Крепост „Градище” се намира на 2,5 км над село Гела. Тя е тракийска крепост с най-голямата надморска височина от този вид проучвани до сега. Изградена е на тесен риолитен рид, разклонение на Переликски дял, спускащ се на север от връх Голям снежник (2188 м.н.в.) в Родопите.
Правихме два опита да видим крепостта „Градище”, за която в последно време доста се говори.  Първият опит се оказа неуспешен. Подведохме се по големите табели,  водещи до ранно византийската базилика и решихме, че и пътя до крепостта е така добре маркиран. Но оптимизма ни беше до момента, в който се озовахме на разклон, на който пътят се разклонява на четири. След  като не намерихме нищо, което да ни покаже вярната посока, се върнахме в селото, за да потърсим помощ. Но вместо това там получихме грубо обяснение, че табели има и най интересното, нашето желание да стигнем до крепостта , беше прието за криминално и изразиха съмнение, че сме иманяри. Това сложи край на туристическите ни мераци. Решихме, че тепърва терена ще бъде маркиран подобаващо.
 
 
След известно време направихме втори опит да се изкачим до крепостта „Градище”. За целта предварително поразпитахме и се опитахме да разучим терена.  Въоръжени с надежди поехме пеша по познатия ни вече път и стигнахме до  четворното разклонение. Но… познайте – там табели  отново нямаше.  За наш късмет този път мина джип и хората ни показаха по кой от четирите пътя да тръгнем.  Нагоре пътя е черен и доста стръмен.   Още на две места пътят се разклонява и на тях няма табели, оказващи вярната посока. Учудващото е, че срещнахме информационни табели само на участъци, на които те бяха излишни.  С лутането и опитите да се намери вярната посока,  изкачването ни отне два часа. Въпреки препятствията и недружелюбния маршрут,  изкачването до крепостта си струваше неприятностите.  Горе се откриха невероятни гледки към съседната крепост на връх Турлата, към селата Стикъл, Солища и към връх Снежанка.
Любопитна е информацията дадена от археолозите за крепостта. Археологическите разкопки са проведени от Дамян Дамянов и Николай Бояджиев – РИМ Смолян.
 
 
Градището представлява отбранително, военновременно съоръжение .Регистрирани са два строителни периода при изграждането на крепостното съоръжение. Първият обхваща времето на т.н. „тъмни векове” в Югоизточна Европа през XII-IXв. пр. Хр., време на големи миграционни движения по крайбрежията и хинтерланда на Черноморския, Егейския и Източносредиземноморския басейн, довели до смяната на къснобронзовата с желязната епоха.
Първото крепостно съоръжение заема най-горната, сравнително равна част на билото. Като Източна стена се използва скалиста пропаст, висока приблизително 100м. Укрепената площ е приблизително 0,7 дка. Археологическите разкопки регистрират наличието на светилища и жилищна територия в  съоръжението.
Вторият етап от съществуването на крепостта е свързан с изграждането на нова, външна стена по западния и северния склон, дълга 120м, от която са разкрити 85м. При строителството са използвани най-рационално даденостите на терена , осигуряващи лесна отбрана на укрепителното съоръжение, чиято площ е увеличена до 3 дка. Втората стена е висока до 3м, а над нея най-вероятно е изграждана дървена ограда палисада. Ширината на каменната основа е 3,50м. Тя има отвесно и гладко външно лице от плочести камъни, а вътрешното е под наклон към външното.
 
 
Такова устройство на отбранителното съоръжение е съвсем логично, тъй като еднолицевата суха зидария от частично обработен камък, градена на наклонен терен, не издържа към височина, а освен това е необходим и много повече строителен материал. Липсата на достатъчно камък се компенсира от изобилният дървен материал, с който се изграждат палисадата и жилищните сгради (заслони) в крепостта. Вторият период, в който се разширява тракийската крепост, обхваща втората фаза на ранножелязната епоха (VIII-VI в.пр.Хр. ) и престава да бъде използвана през II-IIIв. Явно присъствието на Родопите към Римската империя през Iв. Не спира съпротивата на местните траки, които още дълго време отстояват земите и независимостта си.
От селото по този път до крепостта е невъзможно да се стигне с автомобил.  Не ви препоръчваме този маршрут, освен ако не сте със здрави нерви и непоправими  туристи – авантюристи. Вероянтостта да се изгубите е голяма.  До колкото разбрахме има друг път, по който  с високо проходим автомобил може да се стигне на 250 метра от крепостта.  Разбрахме също, че в така наречените местни хотели се предлага платен водач, който без проблем ще ни заведе до крепостта, но заради неприветливото отношение при първата ни среща там,  нямахме желание за това.
 
 
Публикувана в Крепости
Пътуваме от Асеновград в посока Бачково. Голямата крепост на скалния рид над пътя привлича вниманието ни. Табелата на пътя показва, че там на върха се намира Асеновата крепост. Поемаме по пътя, който се отбива в дясно и виейки се над главното шосе, след 2,5 км стигаме до крепостта.  Подсигурен е удобен паркинг. Височината на местността разкрива невероятни гледки във всички посоки. Пътят продължава нагоре до селата Лясково и Яврово. Крепостта е строена преди ХІв., а по времето на цар Иван Асен ІІ през 1231 година е обновена.
 
 
Църквата "Св. Богородица Петричка" е главен обект в крепостния ансамбъл. Тя е двуетажна, с четиристенна кула камбанария. Външната крепостна стена е с дебелина 2,9м. и е с височина до 3 метра, която е запазена и до момента. Крепостта е построена на скален рид над нивото на Чепеларска река. Склоновете са отвесни и надвесени над реката, което ги прави недостъпни. Достъп до крепостта има само от югозападния край, където е направена скална пътека за преминаване пеша или с коне. От там се е влизало в крепостта до черквата.
 
 
След падането на България под турско иго Асеновата крепост е разрушена. През 1991 г. след завършването на цялостна реставрация на черквата тя започва да функционира като православен храм. Асеновата крепост - един от най-интересните архитектурни и археологически средновековни паметници на културата у нас. Крепостта е сред Стоте национални туристически обекта. Целогодишно е отворена за посещения.
 
 
Публикувана в Крепости
Руините на „Червената църква“, се намират на около километър - два от град Перущица, област Пловдив. До неизвестения за туристите обект се стига по отклонение в ляво от главния път преди Перущица,  пътувайки от Пловдив. Църквата е на нивото на пътя, в ляво насред полето и въпреки развилата се растителност през май, тя се забелязва. Преди отбивката има стара табела, която е скрита зад храстите и се забелязва единствено, ако я търсиш. Ако пътуваш от Кричим към Пловдив, табела за отклонението от пътя, което идва в дясно на пътуващите - няма.
 
 
Ако не сте чували за останките на тази църква, никой не би предположил, че това което се забелязва недалеч е много ценен и интересен културен паметник. Отбивката от пътя, която води до обекта не е асфалтирана. Пътят е черен, но добре отъпкан между черешовите насаждения и напоителния канал. Обекта не е снабден с паркинг, липсват каквито и да е табели и информация, намира се насред пустошта. Туристите с по-висок автомобил могат да се предвижат без проблем до мястото, като следят отъпканите следи. От главния път до църквата се стига пеша за около 10 минути.
 

Макар и много разрушена, останките от църквата са достатъчни, за да изградят представа колко е бил забележителен този раннохристиянски храм. Наречена е Червената църква, заради цвета на материала, от който е построена. Запазена е арката на храма, която е напукана и това е наложило укрепването й с дървено скеле, направено явно преди доста години. От тогава са и подпорните метални тръби, които на места вече стърчат опасно. Останките от стените показват, че височината на постройката е била около 20 - 30 метра.  Църквата е била богато украсена и все още на по-малко достъпните за дъжда и вятъра мета - под куполите, стенописите са се позапазили.
 
 
Величествените  руини на този ценен, забележителен християнски паметник са достигнали до наши дни, но по нищо не личи, че целим да ги запазим. В момента основите на постройката са срастанали с растителността. Наоколо тревата е избуяла и не е възможно дори да я приближиш, за да я разгледаш по отблизо. Това също не е безопасно, имайки предвид стърчащите вече нестабилни укрепления и рушащите се стени. Виждайки постройката макар и порутена, с величието си поражда възхищение, но в същото време и огорчение, че е оставена сама да се бори със силата на природата.
 

още снимки вижте в галерията

Публикувана в Светилища
 
Всички маршрути и забележителности описани в този сайт са посетени от екип на Родопа планина. Информацията в този сайт може да служи единствено и само като ориентир и не може да бъде използвана за сериозни планирания и научни трудове. Много от маршрутите и забележителностите описани в този сайт са трудно достъпни и Ви препоръчваме да се информирате за актуалното състояние на маршрута или забележителността от най-близкия туристически информационен център преди да предприемете пътуване. Източник на информация за статиите в този сайт са официалните информационни табла на съответната забележителност, разкази на местни хора, както и лични наблюдения на екипа на Родопа планина. 
 

 
Всички фото, видео и текстови материали в този сайт са собственост на СМОЛЯН ДНЕС! освен в случаите, когато изрично  е посочен друг автор. Всяко копиране и репродуциране на тези материали без изричното писмено съгласие на СМОЛЯН ДНЕС!  се преследва по "Закона за авторското право и сродните му права", както и по "Закона за защита на конкуренцията". Уеб дизайн СМОЛЯН ДНЕС!