Забележителности в Средните Родопи
"Карабурун" е тракийско светилище, на което са регистрирани следи от ранна култова дейност от времето на късната бронзова епоха. Светилището се намира на възвишение в района на село Дрянка, община Баните, област Смолян. На изхода на община Баните в посока Ардино, след село Дрянка и малко преди началото на Кърджалийска област, от ляво на пътя се намира туристическа табела за тракийското светилище "Карабурун". В дясно от нея започва черния път, който ще ни отведе до възвишението. На нивото на пътя, заградена с камъни е табелата сочеща посоката. Изкачването пеша до възвишението отнема 40 минути.
 
 
Повече от половината от пътя е черен и достатъчно широк и може да бъде преминат с високо проходим автомобил. Пътят е такъв до няколкото овчарника, разположени от двете страни на немалка площ. Кучешкият лай от далече ни кара да сме внимателни, но сме посрещнати само от разхождащите се домакини - стадо кози, водени от стар козел, крави и овце. От тук до върха води добре маркирана горската пътека. Като цяло прехода е много приятен, терена не е стръмен, разходката е отморяваща, а срещата с представителите на животинския свят - вълнуваща. Светилището е оградено, подсигурени са места за отдих. 
 
 
В основата на скала, издигаща се в най-високата част на върха са открити  множество дарове, свързани с бита на населението - керамични съдове с богата соларна украса, ножове, прешлени за вретено, тежести за стан и др., с цел да се измоли закрилата на боговете. През V-VI в. на върха е изградено ранновизантийско укрепление, поради стратегическото положение - има възможност за наблюдение на основните пътища в района. От местността "Карабурун" има видимост към други светилища в района - местността "Чуката на Гидика" грай село Гълъбово и друго до Босилково.  От върха се открива страхотна панорама към Родопската шир и скупчените села наоколо.
 
 
Публикувана в Светилища
Тракийското светилище Белинташ (Беланташ) се намира в Родопите. Скалният феномен е племенно светилище на бесите, посветено на древното тракийско божество Сабазий. Тук е намерена сребърна оброчна плочка с изображение на върховното божество. Видими са следите от човешка намеса и според археолозите скалата е била основата на светилището, върху което са правени религиозните ритуали и жертвоприношения. Белинташ e много красиво и лесно достъпно място. Намира се на около 30 км от Асеновград, в посока Кърджали, между селата Мостово и Врата. От пътя Асеновград - Кърджали се отделяме при разклона за село Червен, от където до Белинташ остават 21 км.
 
 
Преминаваме през селата Горнослав и Орешец. Изкачвайки се нагоре се открива чудесна гледка към Тракийската низина. Пътят  лъкатуши, има доста завои, платното е тясно, но асфалта е здрав, няма дупки и се пътува приятно. На разклона за село Мостово не се завива, а продължаваме направо докато се стигне до разклона за селцата Врата и Кабата. Пътят за Белинташ е в ляво, минаваме покрай красивите каменно-дървени къщи на Врата и обособилите се туристически комплекси. Пътят е нов, асфалтиран, с достатъчно указателни табели за природната забележителност, които улесняват туристите. Стигаме до разклон, на който има покрита чакалня като барака и следваме табелата в дясно. Пътя вече е черен, но здрав и може да се мине с лек автомобил.
 
 
След гробището, където има табела на Природозащитен парк пътят вече не е толкова добър, но също минаваме без проблем с автомобила. Стигаме до чешма, където се строи параклис, оставяме автомобила и нагоре по хълма за около 15 минути по живописна пътека стигаме до върха на Белинташ. Скалата е висока 1225 метра, а площта й около 5 декара. Цялото плато  представлява три големи скални къса, които оформят три отделни площадки. В началото на средната скала има оформени две тераси. И на двете има малко и по-голямо водохранилище, като цилиндричен кладенец, които са с кръгла форма с издаден прав ъгъл от едната страна.
 
 
На горната площадка на скалата са издълбани скални ями, улеи и стъпала, които според съвременните астролози образуват карта на звездното небе. Третия дял е много трудно достъпен, тъй като е на голямо разстояние от останалите. Белинташ не е само една скала, по която да се разходиш, това е тайнствено място което преживяхме. От тук се разкрива невероятна панорама към околните върхове – Кръстов връх, Караджов камък и Момин връх. Заставайки на ръба на скалата с поглед се обхваща целия небосвод. Вечерно време гледката е неописуема. Белинташ не може да бъде описан, всеки трябва да посети това място, за да усети обаянието и атмосферата.
 

още снимки вижте в галерията

Публикувана в Светилища
Ранно византийската базилика в село Гела, която бе проучена скоро и вече е отворена за туристи се намира в местността Манастира в близост до старата църква „Света Троица“, малко след края на селото. Пътят до края на селото е асфалтиран, но от там до християнските храмове води черен добре отъпкан път.  Ако оставите автомобила на края на асфалта, за десетина минути сте при храма.  Има информационни табели, който напътстват туристите. Терена е лесен и приятен за разходка. От тук поема и пътя за крепостта "Градище", която се намира на 2,5 км. над селото.
 
 
Базиликата е част от голям религиозен комплекс, който е най-високо разположеният всред планината  религиозен комплекс  в тази част на Европа - 1485 м. . Комплексът е издигнат по време на християнизацията на траките. Опожарен е вероятно през втората половина на VIв при нашествията на славяни и авари.  Според археолозите Дамян Дамянов, Николай Бояджиев от РИМ «Стою Шишков» гр. Смолян и доц.д-р Маргарита Ваклинова, която е първият изследовател на ранно-християнската базилика,  от него е започнало покръстването на тракийските племена в Родопите.  Бил е най-големия и богато украсен в Средните Родопи.  Основната постройка е с размери 30 на 14,80м..
 
 
Във вътрешността са оформени три надлъжни и един напречен кораб (трансепт).  Северният кораб е изолиран от вътрешността и затворен със стена към централната част. В него се е влизало в помещения към север и юг.  Пред южната фасада е минавал портник, под който са оформени  вход към вътрешността и подход към помещение в югоизточния ъгъл, вероятно кръщелня. За литургични цели са били използвани и анексите от север. Стените на църквите са били изградени от камък и тухли. Подовете са били покрити с керамични плочи - кръгли с диаметър 0,60 м., правоъгълни и квадратни.
 
 
Покривът е бил с дървена конструкция и керемиди. Храмът е бил обилно осветен с прозорци със стъкла. За интериора са били изработени архитектурни детайли от местен камък. Известни са и останки от втора църква, на чието място е издигнат храма  "Света Троица" в село Гела. В близост до нея, надолу по склона, са открити битови постройки и некропол. Със заповед на министърът на културата Вежди Рашидов ранно-византийската базилика е обявена за паметник на културата от национално значение.
 
 
 
МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ
 
{hotspots hotspot=84}
Публикувана в Светилища
"Белите камъни" е местност над село Старцево, община Златоград. 4 километров асфалтиран път, след края на Старцево води до местността. Скалистият връх се белее от далече. Името му е дадено от белите варовикови скали, от които е изграден върха.
Под него са къщите на село Дуня.
 
 
Старите хора наричат местността на диалект "Белите каменье". От него се открива великолепен панорамен изглед към Източни Родопи. Планинските вериги са като морски вълни, а между тях се виждат скупчени родопските села. Според легенди на това място е имало древна крепост. Възрастна жена разказа, че преди години в цепнатините на скалите са намирани старинни монети. По датировката на откритите монети археолозите съдят, че светилището е функционирало от V в. пр. н.н. до ІV в. след Христа.
 
 
МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ
 
{hotspots hotspot=76}
Публикувана в Светилища
Лековитият извор "Балиевата вода" се намира на десния бряг на река Черна, край кв. “Средок”, който е на около 3 километра от центъра на Смолян. За името на "Балиевата вода" казват, че идва от родопския диалект на думата боли, който тук се произнася „бали”. Тъй като водата помагала на хората да се отърват от болките си, те я нарекли „Балиева”. Според народните вярвания водата излизаща от трите Балиеви чешми има изключителни лечебни свойства на Гергьовден и е най-силна в полунощ на 5-ти срещу 6-май.
 
 
Стотици смолянчани и гости на града се стичат в този ден и пазят ред пред трите чешми, за да успеят точно в 12 часа да си налеят от лековитата вода. Старите хора разказват множество случаи, в които болни хора са се измили, пили са от гергьовденската вода и са се излекували.
 

Според местните всяка от трите чешми лекува различни болести. Първата е за кожни заболявания и помага много за брадавици и екземи, втората за стомашни, а третата за проблеми с очите. В близост до "Балиевата вода" са Каньона на Водопадите и резервата Сосковчето.
 
 
МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ
 
{hotspots hotspot=75}
Публикувана в Светилища
Лековито аязмо в смолянското село Момчиловци вече повече от век помага на вярващите с чудодейната си сила. Знае се, че изцерителното му действие е най-силно в нощта срещу Гергьовден и на самия празник. „Ние в Момчиловци сме богати с нашето аязмо. От полунощ  на 6 май до късно вечерта не спира потокът от хора, които искат да се докоснат до лековитата вода. Стотици се тълпят пред извора и  всеки иска да си налее от водата и да си занесе вкъщи.
 
 
Старо поверие е, че гергьовденската вода се използва през цялата година за болежки и против уруки”, каза секретарят на читалище „Светлина” в Момчиловци Златка Кисова. Изворът е известен не само в региона, но и във вътрешността на страната и в чужбина. Хора минават стотици километри и идват с автобуси специално за лековитата вода на Гергьовден. Този ден е най-почитаният празник – от християни и мюсюлмани. Навремето с гергьовденска роса и водата от аязмото старите хора са заквасвали млякото. Аязмото е сгушено в борова гора в подножието на връх „Св. Илия” – на около километър от центъра на селото.
 
 
Легенда разказва как е бликнала лековитата вода. Било 1908 година. Бездетното 18 години семейство Велика и Анастас дочакали мига, когато след поклоническо пътуване до Бачковския манастир, жената разбрала, че е бременна. Растял коремът й от ден на ден, но след 9-ия месец не настъпвало раждане. Мнимата бременност продължила една година и започнали да търсят лек. По онова време се носела славата на ясновидката Кортеза от Борисовград. В желанието си Велика да се освободи от бремето, което носи, съпрузите потърсили нейната помощ. Кортеза предрекла, че в нивата им на вр. „Св. Илия” ще потече лековита вода. Поръчала на семейството да разкопаят малката локва, от където ще бликне целебното аязмо, и Велика да пие от него.
 
 
Така и направили… И чудото станало – не могли да се сдобият с рожба, но жената била излекувана. Чудотворното аязмо било покрито с малко параклисче. За освещаването на 2 август 1910 г. /Илинден/ се събрали около 2 000 души, дошла и Кортеза. Църквичката придобила сегашните си размери през 1927 г.  /по книгата на Костадин Каневски „Чудотворното аязмо и параклисите в Момчиловци”/.Безбройни са случаите на излекувани от момчиловското аязмо. Стотици разказват как водата им помогнала при очни и кожни заболявания, дори при немота.
 
 
 
{hotspots hotspot=74}
Публикувана в Религиозни храмове
Църквата „Свето Успение Богородично“ е една от най-старите църкви в Родопите. Намира се в новата част на Златоград, близо до училището. Строена е по време на Възраждането през 1834 година. Храмът е вкопан близо метър и половина в земята, спазвайки строгите правила за строене на православен храм по онова време.
 
 
В двора на храма може да се разгледа запазено килийно училище на Ангел Киряков, което е било и шивашка работилница. Възстановен е одъра, на който е седял учителят и плитките дървени сандъчета с пясък, на които се учили да пишат учениците.
 
 
 
{hotspots hotspot=72}
Публикувана в Религиозни храмове
Златоградчани наричат църквата „Св. Георги Победоносец" - "новата църква", тъй като тя е изградена  37 години след старата църква в града - „Свето Успение Богородично“.  Според каменния надпис храма „се огради в името на св. Великомъченик Георги с всеобщи усилия, по времето на Св. митрополит Антим,  от ръката на майстор Георги,  през  1871 година”.  Високата камбанария свидетелства за голямата победа на българите в обществения живот на Османската империя. Храмовата икона на Св. Георги е изписана от образописеца Нестор - представител на Дебърската школа.
 
 
Много от иконите са от Света гора и имат ктиторски надпис.  Тук човек може да се поклони и на две чудотворни икони на Света Богородица. Едната е „Св. Богородица Ватопедска”, а другата е рисувана през 1904 година – „Св. Богородица Скоропослушница”,  което ще рече, че бързо чува молитвите. На една друга от иконите в храма пък пише, че през 1877 г. част от мощите на св. Петка, св. Модесий и св. Харалампий са били положени в олтара на храма „Св. Георги” в Златоград. В църковния двор се намира  Взаимно училище, в което се помещава музейната сбирка „Просветното дело в Средните Родопи".
 
 
Сградата на Взаимното училище е предложена  от експертен съвет при   Националния институт на недвижимото културно наследство като  обект от национално значение, защото не е затваряло врати от откриването си и защото е уникално  място, съхранило и пренесло във времето просвета, култура, история, атмосфера.
 
 
 
МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ
 
{hotspots hotspot=67}
Публикувана в Религиозни храмове
На 2 юли 2006г. в центъра на град Смолян е осветен храм "Св. Висарион Смоленски". Той е вторият по големина и величие след храм-паметника "Св.Александър Невски" в София. Носи името на Висарион Смоленски, местен епископ и мъченик от 17 век.
 
 
Основното помещение на сградата заема площ 382м², централният купол е с диаметър 17м, а височината на камбанарията е 32м. Църквата има 11 уникални камбани, с изобразени по тях образи на светци. Най-голямата от тях е с маса 2 тона.Строежът на църквата започва през 2002 година. Финансиран е с частни дарения на стойност около 3,5 милиона лева. Основни дарители са Тодор и Здравка Баткови.
 
 
Архитектурният проект е дело на местните архитекти Антон Тодоров и Николай Бечев, а конструктор е Ангел Бедров. Главният иконостас е изработен от Кънчо Цанев, а иконите са рисувани от група иконописци, под ръководството на Елена Дечева и Дечко Дечев.
 
 
 
МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ
 
{hotspots hotspot=63}
Публикувана в Религиозни храмове
Манастирът „Свети Атанас” се намира в местността Варадил, на около 5 километра южно от кв.Райково на гр.Смолян, по пътя за село Чокманово. Построен е през 1879 година върху руините на средновековен параклис от хаджи Маргарит. Мястото съвсем не е избрано случайно.
 
 
Посочено е от самия светец в съновиденията на една благочестива старица. През 1912 година в него се е помещавал щабът на полковник Владимир Серафимов. В съвременния вид храмът съществува благодарение на общите усилия на вярващи и наследници на хаджи Маргарит.  Св.Атанасий Велики е един от защитниците на християнската вяра.
 

 Роден е в Александрия около 295г. и е починал на 2-ри май 376г. По тази причина паметта му се почита на 18 януари и на 2-ри май. На тези дни много хора посещават манастира, а тези, които имат желание да го разгледат през останалото време на годината, могат да се обърнат към жителите на вилната зона в близост за осигуряване на достъп до църквата и комплекса.
 
 
 
МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ
 
{hotspots hotspot=60}
Публикувана в Религиозни храмове
Влажните и обрасли в мъх и бръшлян стени на Бачковския манастир се издигат над шосето Асеновград - Смолян. Най-голямата светиня на Бачковския манастир е чудодейната иконата на Св. Богородица. Намира се в най-внушителната постройка на манастира - Съборната манастирска църква "Св.Богородица". На специално място в църквата тя умилно благославя поклонниците, подали ръка към нея с надежда. Хиляди вярващи с вяра разкриват болките и страданията си пред чудотворната икона “Св. Богородица” и духовно окрилени се връщат по домовете си.
 
 
На Богородичните празници тук се стичат хиляди хора. Най-ценното в храма са стенописите в придвора - творба на Захари Зограф. Костницата, която всъщност е църковна гробница е най-старата постройка на манастирския комплекс. Стенописите й са работени от грузинския майстор Йоан Иверопул. Намира се на 400 метра източно от главния вход на манастира. Музеят при манастира се намира в партера в северното крило и притежава богата експозиция. Изложени са църковна утвар, икони от различно време и етнографски материали - подаръци на манастира от епохата на Възраждането.
 
 
На изток от манастира, на река Клувия има два интересни водопада. В средата на каньоновидната й долина е параклисът Аязмо "Св.Архангел" - голям и буен извор. Над параклиса в скалите има скитове. Тук долината се раздвоява и образува тесни и дълбоки каньони с твърде интересни форми. По дясната теснина има калдъръмена пътека, която се изкачва стръмно до вр.Червената стена. Тука е ботаническият резерват "Червената скала". Бачковският манастир е вторият по големина в България и е сред Стоте национални туристически обекта.
 
 
Запазените в него уникални архитектурни и художествени паметници са ценни за цялата православна култура. Манастирският комплекс и околността са се превърнали в развит туристически обект с множество сергии и заведения, ограждащи пешеходната алея до манастира. Тук винаги е изпълнено с много хора, едни дошли специално, други минавайки попътно се отбиват през светилището, палят свещички с вяра и надежда.
 
 
 
МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ
 
{hotspots hotspot=57}
Публикувана в Религиозни храмове
Много сме чували за кървавата история на Турчи мост, край град Неделино. Това било в ония времена, когато смъртта била по-мила от живота. Мостът е многогодишно свидетелство за насилственото помохамеданчване на населението в Родопите, от там е и името му. Идваме да видим това историческо място с чувство на уважение и любопитство какво е останало от една от реликвите на Неделино. Приятно сме изненадани, че пътя, който води към моста, макар и тесен е асфалтиран.
Турчи мост се намира на 2-3 километра северозападно от центъра на Неделино и само на 300-400 метра от последните му къщи. Точно до него е новопостроения мост над Неделинска реката, по който минава пътя за село Върли дол. Мостът е реставриран, за да се запази още дълги години като исторически паметник на Неделино. Обсъжда се идеята там да бъде построен и параклис. Турчин мост е част от екопътеката, водеща към пещерата „Годумова дупка“. Местната управа на Неделино обмислят и идеята за изграждането на Музейна сбирка в града, която да бъде част от туристическия маршрут „Турчи мост – Античен път – църква „Света Неделя – Музейна сбирка“.

{hotspots hotspot=56}

Публикувана в Исторически комплекси
 
Всички маршрути и забележителности описани в този сайт са посетени от екип на Родопа планина. Информацията в този сайт може да служи единствено и само като ориентир и не може да бъде използвана за сериозни планирания и научни трудове. Много от маршрутите и забележителностите описани в този сайт са трудно достъпни и Ви препоръчваме да се информирате за актуалното състояние на маршрута или забележителността от най-близкия туристически информационен център преди да предприемете пътуване. Източник на информация за статиите в този сайт са официалните информационни табла на съответната забележителност, разкази на местни хора, както и лични наблюдения на екипа на Родопа планина. 
 

 
Всички фото, видео и текстови материали в този сайт са собственост на СМОЛЯН ДНЕС! освен в случаите, когато изрично  е посочен друг автор. Всяко копиране и репродуциране на тези материали без изричното писмено съгласие на СМОЛЯН ДНЕС!  се преследва по "Закона за авторското право и сродните му права", както и по "Закона за защита на конкуренцията". Уеб дизайн СМОЛЯН ДНЕС!