Забележителности в Средните Родопи
Вдясно на пътя от Смолян за Рудозем се издига връх Средногорец. На него е издигнат оригинален паметник костница на загиналите герои от 21-ви пехотен средногорски полк. По време на балканската война войските на Родопския отряд в устремното си настъпление достигат бързо това място. Насреща обаче бърза към старите граници армията на  Явер паша.
Командването преценява, че противникът превъзхожда по брой и въоръжение българските войски и нарежда на отряда да се оттегли на височините северно от тогавашното с. Райково. Обаче командирът на полка полк. Серафимов отказва да изпълни заповедта. Негови са думите " Аз не ще отстъпя на противника селата, в които вчера бях посрещнат като освободител".
С подкрепата на населението от околните села на 21 октомври 1912 година полкът приема сражението. Започва епичен бой напомнящ отбраната на Шипка.
Българите издържат многобройните атаки на турците и се пускат сами в атака. Устремът им е толкова силен, че врагът не издържа и претърпява поражение. Тогава местното население нарича мястото Родопската Шипка, а селото Аламидере, сгушило се под върха е преименувано на Полковник Серафимово. Около паметникът е оформен малък, но оригинален парк. Всяка година смолянчани с панахида за загиналите в боевете на връх Средногорец и Освобождението на Родопите отбелязват този велик ден.
{hotspots hotspot=55}
Публикувана в Исторически комплекси
Архитектурният комплекс “Чешитска махала” се намира в един от кварталите на град Смолян - в кв. Долно Райково. Комплексът се състои от три ядра: Чешитска махала, Радева махала и къщите изграждащи крайуличния силует на квартала. Носи името на фамилия Чешитеви, които изграждат едни от най-представителните къщи в Долно Райково в края на ХІХв. Най-забележителни са Братска Чешитева къща, Мильон Чешитева къща, Гьорджева къща и Чешитската чешма.
 
 
Изградени са от камък на глинен разтвор. Изключение правят еркерите на горните етажи, които са от дървен скелет запълнен с плет, измазан с глина. Приземният етаж на типичната къща представлява вътрешен двор, изграден с каменни зидове и служи за прибиране на добитъка и дървата. От вътрешния двор започва стълбата за етажите. Почти винаги е затворена с капак. Горният етаж винаги е издаден еркерно над първия поради малките и стръмни парцели.
 
 
Широко разпространение имат и двойните братски къщи. Представляват две къщи, обединени от обща разделителна стена, без функционална връзка помежду им. Двойната къща е представителна и монументална. С нея занаятчии и търговци показвали своето семейно благосъстояние. Вътрешното оформяне на къщите е с дървени тавани, вградени долапи, миндери, полици, дъсчени кошове на огнищата, дървени парапети на стълбите.
 
 
 
МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ
 
{hotspots hotspot=52}
Широка лъка е архитектурен и етнографски резерват. Заселването му е свързано с най-масовото насилствено помохамеданчване на родопското население по време на турското иго. Селото е получило името си от старобългарската дума лъка. От миналото широколъчани са прочути майстори строители и родолюбци.
 
 
Природните особености, политическата несигурност през османското робство, високото народностно съзнание на жителите и икономиското им преуспяване дали отражение върху архитектурата на широколъшките къщи, които се отнасят към типа "голяма родопска къща". Те са двуетажни, с еркери и високи каменни комини, дебели зидове, малки прозорци, ковани врати, вътрешни дървени стълби, малки изби със скривалища. Стаите за живеене са с вградени долапи, килери, домашни параклиси и др.  Дворчетата им да малки, покрити с плочи, а сред тях има чешма.
 
 
Къщите са създадени  с вкус и в хармония с околната природа. Такива са Згуровската, Калайджийската,  Учиковската, Григоровската и други реставрирани къщи. Псните на широколъчани са самобитни и много лирични. Пеят се със съпровод на каба гайда, кавал и гъдулка. По време на петвековното робство селището било светилник на националното съзнание. Село Широка лъка е изходен пункт за  вр.Голям Перелик - първенец в Родопите, живописните села Гела и Солища, красивата пещера Леденицата.
 
 
 
МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ
 
{hotspots hotspot=49}
Интересен е римският мост, който се намира в страни на пътя от Борино за Доспат и съвсем близо до село Змейца. Пътуваме, но красивата гледка поражда любопитството и желанието да поспрем за почивка и се насладим от близо на конструкцията на стария мост и прекрасната гледка наоколо.
 

Възползваме се и от удобството на построената беседка. От срещата ни с местни хора там разбрахме за името на моста и, че реката която тече под голямата мостова дъга е Сърнена река, наричана преди години Караджадере, която е приток на река Доспат. Мостът има същата конструкция както мостът при Девинската река, но е по-голям.
 
 
 
МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ
 
{hotspots hotspot=44}
Архитектурният ансамбъл „Хаджийски къщи”, известен като Конака на село Буката привлича много туристи в района. Не по малко интересен е от Агушевите конаци в Могилица. Село Буката се намира на километър от Могилица и на 25 км от Смолян. В селото са останали малко, предимно възрастни хора, които с желание разказват на туристите за историята на конака.
 
 
В сградата сега се помещава кметството на селото. Запазени са красивите дървени тавани, древна пещ за хляб, заедно със сечива за оран и жътва, сеялки, вършачки, мелница за брашно. Гостите на селото могат да видят процеса на обработка на вълната с уредите - дараци, хурка , вретена и стан. Експонатите са действащи и туристите могат да изпробват уменията си в тъкачеството,  както и сами да омесят хляб.
 
 
Кемеров мост се издига на 15 км. от  село Борино. Опазването на защитените и редки растителни и животински видове и забележителните скални форми поражда необходимостта от обявяването на много защитените територии в Родопите. От 2002 година за такава местност е обявена и "Поречието на река Девинска". Намира се в землището на гр. Девин  и обхваща част от каньона на река Девинска. В този район се намира и старият римски Кемеров мост.
 

Би следвало достъпа до архитектурния паметник да е лесен и приятен за туристите. В действителност нещата не са такива. Тежък горски път, набразден от дълбоки коловози и затруднен на места от свлачища води до моста. Движейки се с високо проходим автомобил в продължение на около 1 час, пътуването е истинско изпитание. Разочарованието е пълно, когато вместо очакваната гледка на прочутия мост се достига до началото на заграден частен имот - рибарници.  Бетонните им корита, железни тръби и съоръжения, заградени със стара ръждясала мрежа развалят природния ансамбъл.  Оставена е тясна пътека, през която се достига до самия мост.
 

Зад огражденията се вижда захвърлената във времето каменна дъга в тясното и пусто корито, която прехвърля реката. Това е старинния римски или наричан още Кемеров мост (сводест мост). Личи, че строителят му е бил голям математик, художник и майстор. От груби речни камъни, без спойка е иззидана огромната мостова дъга широка 3 м., дълга 30 м. и висока 6 м. Тези така подредени камъни образуват идеален полукръг, стъпил на двата бряга на реката. Основите са положени върху скалистите брегове с хоросанова спойка. През моста е минавал римският път за Филипи, а до 1912г. е бил на граничната линия и западната му половина е била българска, а източната - турска.

 
Красивата линия на моста, околните скали , проломът на реката и гористата околност някога са били в пълна хармония. С намесата на съвремието тази хармония е нарушена.По нищо не личи, че Кемеров мост е ценен архитектурен паметник и историческа забележителност. Не е поддържан дървеният парапет, няма никакви удобства за туристите. Няма обособени места за почивка - беседка или пейка дори. За да поседне човек след трудния преход до там и обратно трябва, да го направи на самия мост или под него по речните камъни. Жалко е, че тази историческа ценност е забравена и оставена да се саморазруши.
 
 
 
МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ
 
{hotspots hotspot=41}
Най южният град в България, град Златоград се превърна в предпочитана туристическа дестинация за български и чуждестранни туристи. Принос за това има Етнографския ареален комплекс, който представлява един голям музей на открито. Той показва как е изглеждал града преди повече от 100 години. Многобройните обекти разкриват природо-географските особености и богатствата на хилядолетната история на Златоград. Етнографският ареален комплекс е включен в „100-те национални туристически обекта в България“.
 
 
В комплекса са включени културно-исторически обекти, места за настаняване и заведения за хранене и развлечения. В комплекса има девет работилници. В тях са възстановени характерните за региона занаяти – гайтанджийство, сарачество, ножарство, златарство, медникарство, дърворезба, грънчарство, тъкачество и цървулджийство. Посетителите не само могат да наблюдават работния процес на майсторите и да си закупят интересни сувенири, но могат и да опитат сами да изработят нещо.
 
 
Малцина знаят, че в Смолян подобно на Агушевия конак в Могилица, се намира един също толкова грандиозен по мащаба си конак на рода Кьорходжови. Негов най-известен представител е Ахъчелебийския войвода Салих ага.. Пръв войвода управник от деребеите в Среднородопието, с район приблизително на сегашния Смолянски окръг, е бил известният Мехмед Кьор ходжа.Родом бил от Забърдо, живял отначало в Чепеларе, учил в Имарет джамия в Пловдив, а е избран за управник на общородопско събрание в Рудозем, след което живял и управлявал района от Райково, където си построил и конак.
 
 
Това било през 1752 г. "Мехмед Кьор ходжа бил мъдър и справедлив управник. Той защищавал намаленото от турчене християнско население и му помагал да се издигне в културно и поминъчно отношение. Умрял през 1779 г. и бил погребан в райковските мохамедански гробища, дето и досега е запазен гробът му - до Имамската къща." (Дечев 1926; 1968: 442).
Определено обаче може да се каже, че ако не той, то неговото родово управление, продължило близо сто години чрез сина му Сюлейман ага и внука му Салих ага, е оказало решително влияние, пише в изследването си Петър Маринов. Салих ага управлявал войводството си от 1798 до 1838 г., т.е. кръгло четиридесет години.
 
 
Същият е един от наследниците на Исеин бей - владетелят на планината „Кесариица“ в Родопите, който през 1727 г. се заселва от град Гюмюрджина в поселището „Чепеларе“, в планината постоянно, заедно със стадата си и след това се задомява, като се оженва за местна хубава вдовица - помакинята Фикрие, останала сама с две мъжки деца - Исмаил и Мехмед.
По време на управлението му се създала дълготрайна скрита вражда между Салих ага и пашата на Гюмюрджина - Емин бей, като представител на султана, която вражда не може да няма в основата си племенна подкладка.
 
 
Накрай Салих ага с измама бил привлечен да иде в Гюмюрджина, уж да му се даде награда и нишан (орден) за четиридесетгодишната му управа на мюдюрлюка, но първата още нощ от пристигането му бил нападнат и умъртвен в двора на правителствения конак. Така той станал изкупителна жертва на усилията на турците да се завърши напълно "потурчването" на Родопския край. Той дал поврат на събитията в това направление, възпрял помохамеданчванията и негово дело е опазването на българите тук, пишат изследователите, без да умаловажават, обаче и кървавите действия на Салих ага по този край. Със сигурност за историята на тези времена може да се прочете доста.  Останалите в Смолянско конаци само напомнят за тях, както ще напомнят за нас на следващите поколения бетонните ни площади...

Автор Петя Спасова
 
 
Строени през 1825-842 г., Агушевите конаци са уникален предвъзрожденски феодално-аристократичен архитектурен ансамбъл. Те са единствените по рода си запазени на Балканския полуостров. Комплексът се състои от три сгради (конаци), всяка с отделен двор, с кладенец и всичко необходимо. Сградата за жените е отделена с високи вътрешни зидове, в които са вградени въртящи се долапи, така че при разговор или предаване на вещи от който и да е, жената не се вижда.
 
 
По този начин е спестено на жените задължението да покриват постоянно лицето си. Трите сгради са оградени с общ зид, който придава на Агушевите конаци вид на истински замък. Усещането се засилва допълнително от кулата, издигаща се на югоизточния ъгъл на зидовете. Въпреки всички укрепления, конаците съвсем не са зловещи или страшни.
 
 
Напротив - белият цвят и рисунките по кулата придават по-скоро свеж и топъл изглед на двореца. Не по-различно е впечатлението и като влезете вътре - широки чардаци, много прозорци, уютни вътрешни дворове. Навсякъде доминират два цвята - снежнобелият на варосаните стени и комини и тъмнокафявият на старите греди и порти. И за да бъде приказката пълна, вътре в стаите са подредени невероятни колекции на българските народни занаяти - истинска съкровищница от кърпи, черги, чанове и украшения.
 
 
Около 27 години той се използва като музей, но от 2001 г. е върнат на от съда на 13 наследници. До 2001 г. посетителите можеха да разглеждат музейния комплекс с възстановена битова обстановка, но експозицията бе прибрана в музейните фондове на Историческия музей в Смолян, след като във владения бяха въведени потомците на Агуш ага. От две години конакът е отворен за свободни посещения. Сега наследници пускат на обиколка из конаците всеки желаещ турист стигнал до Могилица.
 
 
Чудните мостове са обявени за един от стоте национални туристически обекта. Te са един от най-интересните природни феномени в България. Намират се в Централните Родопи по източния склон на рида Чернатица. Отстоят на 80 км от Пловдив и 35 км от Чепеларе. За да се стигне до тях се пътува по главния път Пловдив - Смолян и се свива в дясно на разклона за село Забърдо. Чудните мостове представляват огромни мраморни арки, свързващи двата бряга на река Дълбок дол, която тече от връх Голям Персенк сред вековни елови и борови гори.
 

Те носят още името Еркюприя – от турски “ер” - земя и “кюприя” – мост. Феноменът е интересен не само с внушителния си вид, но и с историята за своя произход. Някогашна пещера образувана в мраморния щок от водите на река Дълбок дол се е срутила, навярно при заметресение. Водите са отнесли падналите отломки и така са се образували два редки по своята красота естествени скални моста. Първият, по-голям мост е с обща дължина 96м и височина 70м. Сводът му се извисява на 45м над бистрата река. Мраморният блок, от който е изграден е широк 12-15м. По него минава път.
 

В стените му има две свързани една с друга пещери и множество карстови кухини, където намират убежище много птици и прилепи. На около 200м по-надолу е Вторият мост, който с дължината си от 60м прилича на дълъг тунел. Общата му височина е 50м, а само арката е 30м. Той започва със сравнително широк отвор, който постепенно се стеснява, за да се превърне накрая в цепнатина. Към долния край на моста реката внезапно изчезва и излиза на повърхността след 1.5км. Близо пред Вторият мост е входът на Ледената пещера, в която до късно лято се задържа лед. Скалистите урви на мостовете са обрасли със здравец и безсмъртниче. Непосредствено до тях се намира туристическа хижа Чудните мостове, където човек може да отдъхне, наслаждавайки се на гледката.
 

Туристически екопътеки свързват Чудните мостове с х.Кабата, х. Скалните мостове, х. Изгрев и х. Персенк. Под самия връх Персенк минава древен Римски път, строен през I век преди н.е. До природния феномен е изграден Туристически информационен център. В него туристите могат да се възползват от услугите на екскурзовод или квалифицирани планински водачи, да научат повече подробности за туристическите маршрути и възможностите, които предлага районът. Изработени са и се раздават информационни и рекламни продукти на български, английски, френски и немски език.  Има паркинг за 5 автобуса и 10 автомобила, тоалетни. 
 
 
Една от природните забележителности на Смолян е Вековното дърво – «Чинар»(Plantatus orientalis – Източен чинар), което е на 289 години. Пренесено е през 1720 година от Беломорието (Гърция) и е засадено в „стария център” на Смолян. Вековното дърво е част от впечатляващ ансамбъл, включващ джамия и християнска църква с единствената дървена камбанария на територията на общината.
 

Короната на това дърво е с размер около 600 кв.м. Дървото е високо 25 метра, с обиколка на дънера близо 7 метра. В продължение на последните 50 години се охранява от държавата като природна забележителност, обявена със Заповед № 508/28.03.1968 год. на Министерството на горите и горската промишленост
 

Това дърво идва да ни напомня, че не само е важно да бъдат засаждани дървета, но и да бъдат отглеждани за поколения напред. Дървото на живота крие спомена на историята.
 
 
 
МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ
 
 {hotspots hotspot=32}
Защитената местност Чаирски езера е район, известен с естествено образували се свлачищни езера, ливади и вековни смърчови гори. Намира се на 1400 м.н.в. сред приказната природа на Западните Родопи. Района е ограден от чисти ливади, езера и иглолистни гори. Чаирски езераса образувани от топенето на ледници през ледниковия период.
 

Тук е едно от най-чистите места в България. Много подходящо място е за пешеходен туризъм и е част от маркирания туристически маршрут х. „Студенец” – х. „Смолянски езера” – х. „Перелик” – х. „Ледницата” – с. Мугла - туристическа база „Чаирски езера” – х. „Триградски скали”.
 

Мястото е отправна точка за посещение на природните забележителности - пещерите Дяволското гърло, Ягодинската пещера, Ледницата, Триградското ждрело, местността Пияната гора, резервата Шабаница. Езерата са изумително красиви, с кристално чиста вода с редки растителни видове. Недалеч от Чаирските езера има и туристическа база.
 
 
 
МЕСТОПОЛЖЕНИЕ
 
{hotspots hotspot=31}
 
Всички маршрути и забележителности описани в този сайт са посетени от екип на Родопа планина. Информацията в този сайт може да служи единствено и само като ориентир и не може да бъде използвана за сериозни планирания и научни трудове. Много от маршрутите и забележителностите описани в този сайт са трудно достъпни и Ви препоръчваме да се информирате за актуалното състояние на маршрута или забележителността от най-близкия туристически информационен център преди да предприемете пътуване. Източник на информация за статиите в този сайт са официалните информационни табла на съответната забележителност, разкази на местни хора, както и лични наблюдения на екипа на Родопа планина. 
 

 
Всички фото, видео и текстови материали в този сайт са собственост на СМОЛЯН ДНЕС! освен в случаите, когато изрично  е посочен друг автор. Всяко копиране и репродуциране на тези материали без изричното писмено съгласие на СМОЛЯН ДНЕС!  се преследва по "Закона за авторското право и сродните му права", както и по "Закона за защита на конкуренцията". Уеб дизайн СМОЛЯН ДНЕС!