Забележителности в Средните Родопи
Триградското ждрело е пролом, който се намира на 1,5 километра северно от село Триград. Общата му дължина е 7 км, но същинското ждрело е 2-3 км. Трето по дължина е в България, след Буйновското ждрело и Трънското ждрело. Разположено е по поречието на река Триградска. Височината на скалите на места достига до 250 м.Движейки се по пътя, скалистите брегове тъй дълбоко се доближават един до друг, че пътят е всечен в тях. Мост прехвърля дълбокия и продълговат Османов вир. Хлад и лъх на плесен те посрещат там. В миналото Османов вир се е минавал с лодка. Ако лодката била на отсрещния бряг, трявало да се чака дълго, докато дойде някой отгоре да я докара.
 
 
При Османов вир се събират Триградска и Чаирска река. Образуват се два пролома - скалисти и тесни, дълбоки и потайни. Само шумът на реките ги оглася. Проломът на Чаирска река води за гората Шабаница, а проломът на Триградската - за село Триград. Триградският пролом е страшно дълбок. Скалите задушават реката. Тя хрипти, пени се и шумно се разлива по мраморния пад, набразден от зелените ивици на водния мъх. Навлизайки в пролома реката отънява, каньона се стеснява. Само една цепка небе остава над него. Нагоре по речното корито не тече вода. Сипейна скална маса е затрупала водата.
 

По скалите зеят пещерни дупки, най-известната от които е Харамийската пещера, която е пропастен тип пещера и предлагаща условия за екстремен туризъм. В нея според преданието населението се е криело в случай на мор и други бедствия. В скалните цепнатини виреят чадърести борове и прехвъркват скални лястовици. Небето над скалите е оръфана в краищата синя ивица, а слънчевите лъчи огряват по-малко от час пролома. Цели 15 минути продължава тази теснина, образувана от упорството на водата при двубоя й с мрамора. В миналото водачът е превързвал очите на пътниците, за да не им се вие свят по пътеката.Толкова страшна е пропастта на Триградското ждрело, но същевременно смайваща.
 

Като пушек от комин се издига водната пара от дълбокото скално гърло на Харлогата, както го наричат триградчани. Малко над Хорлогата реката потъва между скалите, разбива се на прах, който полита нагоре. Сега парапет огражда адското гърло. Горе на равното пътя пак следи реката, която кротко се прокрадва между камънаците, докато стигне малката котловина, в която е село Триград. В края на Ждрелото в посока село Триград от долната страна на пътя е входа за пещерата Дяволското гърло. През ждрелото води пътя и за Ягодинската пещера - един от Стоте национални туристически обекта. Многобройни са богатствата на Родопите и Триградското ждрело е едно от тях.
 
 
 
МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ
 
{hotspots hotspot=28}
Околностите на Смолян изобилстват от природни красоти и исторически места. На север от града сред причудливи скали и иглолистни гори,се намират живописните Смоянски езера. Тук е най-красивият кът от смолянските природни бисери. Смолянските езера са разположени от Орфеевите скали по левия склон и стигат чак до град Смолян. В миналото са били над 20, но сега са останали само 7, а другите са се превърнали в блата или са пресъхнали.
 

През пролетта някои от тях отново се пълнят с вода. Първите езера са разположени покрай пътя от Смолян в посока връх Перелик. Редуват се с планинските завои в последователност - Керяновия гьол, Милушевия гьол и Салаша, Османовия гьол. До най-долните езера има къмпинг, а малко по-високо, край ез.Салаша е оригиналния хотел-ресторант. На 200м по-нагоре е х.Езерата, която се използва от групи за екскурзионни почивки.
 

Над тях е кв.Езерово, родоначалникът на Смолян. А на най-горната тераса между езерата се издига х.Смолянски езера. В района на езерата  има построени и функционират много нови и модерни хотели. Пътя се отбива за хижа “Смоленски езера” и там под връх Снежанка, между високите иглолистни гори се спотайват останалите три езера -  Тревистото езеро, Бистрото езеро и Мътното езеро. Покрай Бистрото езеро минава пътя за хижа "Студенец”.
 

Дълбоко е не повече от метър, затова през август то значително намалява и почти пресъхва. Между Бистрото и Тревистото езеро се вие екопътека "Трите Смолянски езера", която ги заобикаля и по нея се стига до най-високото и дълбоко - Мътното езеро. На просторното място до Тревистото езеро има параклис "Свети Дух", който понякога е отворен в почивните дни, а на църковния празник на храма, е сборище за курбан. Смолянските езера са част от живописния пейзаж на Западните Родопи. Забележително красиви са!
 
 
Природата има вълшебството да оформя причудливи форми от скалните масиви. На много места в България се срещат естествените каменни структури с необичайни форми, които пленяват въображението ни. Едно такова творение на природата е скала с формата на конска глава. Тя се намира срещу село Лещак, община Мадан, в Родопите, в дясно от пътя Смолян - Мадан. Много добре скалата с форма на конска глава се откроява през пролетта, на фона на раззеленилата се растителност.
 
 
Маршрута на екопътека “Кечи Кая” – “Козник”  минава върху интересната скала. Началото на пътеката е на 2 километра от село Рибница, преминава през крепостта "Козник" и след скалата “Конската глава” се спуска в изходната си точка. Върху скалата е изградена беседка за отдих на туристите в последния етап от пешеходния им преход. Невероятно красива гледка се разкрива от това високо място. Природните феномени,  забулени в тайнствена мистерия винаги ще завладяват въображението ни.
 
 
 
МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ
 
{hotspots hotspot=26}
Седловината Рожен свързва Переликското и Преспанското било на Източните Родопи. Тя е климатичната граница на средиземноморското влияние. Още от древни времена през Рожен минавали важни друмища. От тук е пътят  от Горнотракийската низина за долината на Арда и Беломорието. Поляните на Рожен помнят много исторически събития. За свободата тук са се сражавали Момчиловите юнаци, четниците на кап. Петко войвода. Левски също минава през Рожен, за да основе революционен комитет в село Момчиловци. През 1912 година през Рожен минават героите на полк. Серафимов, за да освободят изстрадалите родопчани от османското робство.
 

 Тогава границата на България с Турската империя минавала през връх Рожен. И до ден днешен е запазен  граничен камък от  далечната 1912 година, който напомня на поколенията историческите събития. До преди време е бил на разклона за прочутото  село Забърдо, но отново е върнат на историческото си място - Рожен. До Освобождението околните села Проглед, Соколовци и Момчиловци били изкуствено разделени. Проглед останал от българска страна, а Момчиловци и Соколовци от турската страна на границата.
 

Рожен става мястото, където близки и роднини се срещали веднъж в годината, за да се разтъжат, да разменят новини, пекли чевермета пеели песни под съпровода на вълшебната родопска гайда и утешавали мъката си. С течение на времето Рожен се превръща в най-голямата сцена на родопската песен. Тук се ражда самобитният гайдарски оркестър "Сто каба гайди", символ на събора. От Рожен излита и песента "Излел е Дельо хайдутин" в изпълнение на Валя Балканска, за да кацне на борда на космическата станция "Вояджър", в търсене на чужди цивилизации в Космоса.
 

На североизток от прохода асфалтиран път води под връх Караманица, където се намира Националната астрономическа обсерватория. Тя е най-голямата обсерватория в Югоизточна Европа. През красивите Роженски ливади минават туристически маршрути  до Пампорово, връх Перелик, Орфеевите скали и Смолянските езера и др. С цел  запазване на Роженските ливади от застрояване и други инвестиционни намерения,  Община Смолян е започнла процедура по обябяването на "Роженските полани" за културен пейзаж.
 
Дали има някой, който още не е чул за туристическата атракция в Родопите - "Орлово око"! В последните години тя доби голяма популярност и накара и нас да я посетим. Тръгваме в тая посока подтикнати от желанието от птичи поглед да се насладим на приказните Родопи и да го съчетаем с неизбежната доза адреналин. Отдалече по пътя за село Ягодина, огромни табели за атракцията посрещат туристите. От  Ягодина  по посока връх Свети Илия започва пътя към „Орлово око“.
 
 
Пътят е черен и проходим само джипове. Предприемчиви местни жители предоставят като услуга превозването до площадката с джип. Пътуването отнема около половин час. Ние сме с лек автомобил, който е преодолял доста офроуд терени, затова правим опит с него да се изкачим до върха. Но... стигнахме до средата на пътя. Там вече бяхме принудени да го оставим и продължим пеша. Изкачването е вълнуващо. Колкото по-големи препятствия преодолявахме, толкова по-силен е адреналина. А там горе - изживяването е неописуемо. Площадката е  монтирана на ръба на скалите на връх "Свети Илия" на височина 1563 метра. Разкрива се незабравим изглед към красотите на Родопите, към  Пирин и малка част от Рила, към планините в Гърция.
 
 
Няма друго място с такава панорамна гледка, поради това на площадката е дадено името “Орлово око”. Стоманено-бетонната конструкция над скалите издържа три тона товар. Направена е така, че да няма никаква опасност за туристите. На 600 м под площадката се вие живописното Буйновско ждрело. Заставането на площадката е едно незабравимо изпитание. Съветът на местните е изкачването до върха да не става в лошо време, защото там падат много гръмотевици. Затова и не случайно върхът носи името на повелителя на гръмотевиците Свети Илия.
 
 
История, легенди и причудливи природни форми съчетава местността „Калето” край родопския град Девин. Докосването до това свято място е едно приключение, привличащо като магнит любителите на живописните гледки и преданията.  На 2 км. от града на минералната вода, от местността „Струилица” започва туристически маршрут, по който можете да видите останките от стара българска крепост в местността „Калето” - една от последните крепости, където героичните родопчани с нечувана храброст са бранили свободата си от османските нашественици. Пътят лъкатуши покрай река Девинска. Шумът на буйните води заглушават човешката реч, а големите каменни блокове в коритото на реката като че ли нашепват легенди от далечното минало. Тръгвайки нагоре към височината, пътечката се извива около същите камъни, покрити с мъх и праха на времето. Храсти и дървета спускат рехава завеса от двете страни на стръмната тясна пътека.
 
 
След около половинчасово изкачване стигнахме до върха. Погледите ни бяха привлечени от каменното изображение във вид на фалос или птица, всеки го определя според своето въображение. Вековете почти са изтрили тронът, издълбан в камъка, в който е сядал династът, за да съобщи резултата от битката или да отправи молитва към Боговете. Пред него са заставали с оръжие в ръка най-смелите мъже от племето, девойки огласяли седловината с чинели и танци. В подножието на запад се вижда „Лъката”, в която шета реката, а на изток е Девин. Продължаваме по пътечката, към вътрешността на крепосттта. От ляво е скала, а от дясно – бездънна пропаст. Само една погрешна стъпка встрани от тясната пътечка и … си литнал в урвата. Каурското кале – това е стара, непристъпна българска крепост, градена през ранно византийската епоха, но съществувала през цялото Средновековие. Намира се на 4 км. западно от Девин.
 
 
През 1979 година е обявена за исторически паметник. Все още ясно личат част от стените на крепостта, свързана с драматичните събития от османската епоха. Огромни камъни са изправени и подпрени с ками по между им. Преди столетия те са можели да избухнат и огласят с грохот балкана. От този грохот получава името си и близкото до Девин село Грохотно.
Вероятно с издърпването на една от камите към пропастта е политала цяла група от едри добре обработени камъни, които събаряли други по пътя си и се получавала ужасяваща лавина, способна да стъпче всичко по пътя си. Цитаделата е била последният пристън на бягащите хора от Девин и околните села. Те били готови да отстояват с живота си вяра и чест. Подвигът на три девойки е вдъхновил една от най-вълнуващите легенди в девинско.
 
 
Мария, Шинка и Руса били хубави и стройни като родопски борове, красиви като червен трендафил, а в очите им горял вечният пламък на свободата. Наравно с мъжете момите защитавали крепостта, но турците нахлули и започнали да колят наред. Тогава девойките се изкачили на скалата и запели.  Поробителите хукнали към тях, но преди да ги достигнат, те се завързали с плитките си и литнали в пропастта. Дамлъ дере се разбунтувало, водите се удряли с бясна сила в бреговете - тъгувало за похитената младост и красота. Бистрата планинска вода погълнала телата на героините и ги скрила от погледа на похитителите. И до днес руините напомнят за  героичното минало на предците ни и величието на Родопа планина.
 
 
Смолянчани и много туристи от страната търсят прохлада през летните горещини в Каньона на водопадите. Каньонът е изграден от твърди скали, които са образували прагове на спускащите се води и така са се оформили множество водопади с различна големина и форма. Най-горната точка на каньона е на около 1800 м. надморска височина. От там туристите може да се спуснат по течението на реката през каньона.
 
 
Началото на пътеката е по пътя Смолянски езера - с. Стойките , в района на Крива река, местността Арнаутско. Другият начин да се тръгне по каньона е от град Смолян. На изхода на града в западния край, в квартал Средок има табелка сочеща към резерват "Сосковчето", там попадате на екопътеката Каньона на водопадите. Пътеката върви срещу течението на реката и изкачвайки се нагоре преминава през редица водни каскади, които образуват система от малки и средни водопади преливащи един в друг.
 
 
Пътеката се вие през гората като метални и живописни дървени мостчета прехвърлят реката, ту отдясно, ту отляво, редуват се с кътчета за отдих и места за пикници. През цялото време се усеща прохладата от реката, а зеленината наоколо успокоява със своята свежест. Екопътеката минава през резервата „Сосковчето“, разкривайки природните феномени и биологичното разнообразие на защитената територия.
 

В зависимост от големината и формата си, водопадите са получили и имената си. Орфей е най-големия,  на който водата се разделя на няколко поточета, наподобяващи струните на арфата. Другите са Ропката, Казаните, Сърцето, Каскадите. На няколко места има направени панорамни площадки, с пленяващ изглед към резерват „Сосковчето” и град Смолян.
 
 
 
МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ
 
{hotspots hotspot=16}
Смолянскитe езера се намират в Средните Родопи. Разположени са от Орфеевите скали по левия склон на долината на река Черна и стигат чак до град Смолян. В миналото са били над 20, но сега са останали само 7, а другите са се превърнали в блата. През пролетта някои от тях отново се пълнят с вода. Екопътеката "Трите смолянски езера" обикаля трите най-горни езера, намиращи се под връх Снежанка. До тях се стига след кв. Езерово на град Смолян нагоре по пътя за село Стойките. В дясно от пътя има табела, упътваща за нахождението на езерата. Пътя води до лифта движещ се от Смолянските езера до връх Снежанка. Малко преди това - в ляво от пътя е първото от трите езера, включени в екопътеката - Тревистото езеро.Няма опасност да се объркате дали това е точното място, където трябва да оставите колата и да се отправите по пътеката. Първото нещо, което ще Ви ориентира, това е аромата, който се носи от барбекютата на къмпингуващите, а даже може да случите и на чеверме със солидна компания около него и разбира се музика според настроението. На просторното масто там има параклис "Свети Дух", който понякога е отворен в почивните дни, а на църковният празник на храма, хората се събират на курбан.
 
 
 
Има достатъчно табели указващи посоката на движение на екопътеката, а в самото начало от информационна табела ще получите ценна информация за природната забележителност "Смолянските езера" с редките и защитени видове растения и животни. От информационните табели става ясно, че маршpута не е сложен и труден, а както сами ще се убедите всички, не е никак изморителен. Разглеждайки се наоколо, преди да поемете по пътеката ще Ви се поиска да се насладите на красотата на първото езеро - Тревистото, което е най-голямото от трите. Усеща се въздухът - чист, а дори и да се случат горещи дни, жегата там на високото не се усеща. В далечината сред трастиковите клони едвам се разпознават главите на рибарите.Любопитството какво го очаква човек нагоре по пътеката не го задържа много тук, тръгва пътьом отпийва от студената планинска водичка и съвсем след малко вижда второто езеро - Бистрото езеро. Неговите води може да не видите, ако сте отишли след летните жеги, в края на лятото, може да е почти пресъхнало.До него има беседка, обикновено заета от шумна компания. След нея заобикаляйки второто езеро започва по-стръмният горски участък. Още в началото на гората, може да се стъписате от стрелкови шум и шмугващи се зад дърветата маскирани лица.
 

В следващият момент вече ще Ви стане ясно, че става въпрос за пейнтболисти. Местото наистина е подходящо за целта. Подминавайки ги се изкачвате нагоре.Макар и стръмен, този участък е много приятен, защото се стъпва по боровата почва застлана с окапали борови иглички и се усеща мекотата под краката. Нагоре на по-стръмните места има направени парапети от дървени клони и мостчета, за улеснение на хората да се придържат и по-смело да се предвижват.Не след дълго изкачване, следвайки маркировката се стига и до третото езеро - Мътното. Нарича се така, защото водите му са доста мътни , на места дори черни. То е най-дълбокото - 4,5м и най-високото на 1500м. По самата екопътека се намират така наречените и обозначени с табели дървета - "Трона на Евридика" и "Лирата на Орфей". Трона на Евридика представлява няколко дървета, които в основата си образуват трон, а Лирата на Орфей - дърво, което от средата се разделя на три и наподобява лира. Тук няма да пропусните да си направите снимки. Срещат се и няколко огромни мравуняка, защитени с ограда.
 
 
На върха до езерото има места за сядане, където пленени от природата - величествените борове и нежният глас на птичките, ще си въздъхните приятно. Това, което ще накара някои от Вас да се възмутят е боклука оставен от туристите. Наистина няма поставени кошчета за тази цел там горе, но пък със сигурност на всеки би му останало място в раницата да си прибере отпадъка и го изхвъарли по-късно. Като се продължи вече надолу излизайки от гората се стига до пътя, който ще Ви отведе на изходната позиция. Маршрута е подходящ и за деца, което дава възможност на цялото семейство да си организират разходка в почивните дни. Човек ще се наслади на красотата на природата, ще се почувства зареден и жизнен. Веднъж обиколили това место, със сигурност ще Ви се преиска следващият път, освен да направите отново тази приятна обиколка, да отидете с компания и да разтворите софрите под дърветата. Ако на масите и беседките няма место, на поляната също ще се почувствате добре. Децата има къде да потичат, да поритат топка даже, а сигурно и Вие ще се изкушите да се поразкършите.  Е, остава само да Ви пожелаем весело прекарване и да очакваме да споделите впечатленията си.
 
 
 
МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ
 
{hotspots hotspot=13}
Природна забележителност "Дяволския мост и водопада" e част от природното богатство на Родопите, дължащо се на скалното и климатично природно разнообразие. Към забележителност "Дяволския мост и водопада" води път от село Борино в посока на село Чала.  След около километър се стига до изоставена промишлена постройка. От там по указателна табела се поема по екопътеката.Общата й дължина е около 2,5 км, като първите 2 км автотуристите може да преминат с високо проходим автомобил, след което остават само 500 метра до края й.
 
 
Тези последни метри, делящи ни от природната забележителност са особено приятни. Тясната пътеката се провира между дърветата, на места между тях и скалите. Всички по-екстремни участъци са обезопасени с дървени парапети, а изкачването по хлъзгавия терен е улеснено с дървени стъпала. По пътя са обособени приятни места за почивка с беседки и пейки. Приятно изживяване е разходката до тази "дяволска" забележителност, а очарованието е пълно, когато пред погледа се разкрие великолепната гледка към скалното образувание.  “Дяволския мост и водопада” е интересно и красиво скално образувание  в местността “Хайдушки дол” в землището на с. Борино.
 
 
Представлява скален мост, дълъг 8-10м, с дебелина 2-3 м и височина 30м. Скалите, на които се опира са отвесни. Предание, че само дявол може да мине по него дава името му. Наблизо е и водопадът. Като природна забележителност "Дяволския мост и водопада" е обявена през  1995 година с цел опазване на скалните образувания и водопада. Природната забележителност се стопанисва и охранява от Държавно лесничейство - с. Борино под контрола на РИОСВ - Смолян.
 
 
 
МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ
 
{hotspots hotspot=12}
Връх "Свобода" се намира северно от село Давидково на 1943м надморска височина. На връх „Свобода“  се намира тракийско светилище от 11-7в. пр. Хр. Тракийското светилище е сочено за най-голямото светилище на Дионисий. Има предположения, че грамадните камъни на върха вероятно са останали от праисторическо време и служили за астрономически наблюдения и за предсказания.
 
 
Хубав асфалтиран път води от Давидково до старата хижа "Свобода", която е разположена в седловината южно от върха. От там до самия връх се стига по стръмни стъпала за около половин час. За глътка въздух е построена чешмичка със студена планинска вода и беседка. От върха се разкрива прекрасна гледка.
 
 
При хубаво време преди изгрев слънце може да се види Бяло море. Има и туристически маршрут до върха, който започва от центъра на село Давидково. Чакълест път в края на селото в северна посока преминава през махала Превала и се стига до равнинната местност "Бъза".
 
 
Над местността "Честока" широкият път свършва и се поема на северозапад по билото през гората. Стига се до хижа "Свобода". На връх "Свобода" е издигната паметна плоча на Момчил войвода - един от първите, който оказва организирана съпротива срещу османските поробители. Твърди се, че на върха се намира гробът на Енихан баба, известен като покорител на Родопите. Според легендата той е османски военноначалник, завладял Родопа  планина. Там е и текето (гробът) на Енихан баба.
 
 
 
МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ
 
{hotspots hotspot=9}
Връх "Света Неделя", ведно с параклисите  „Св. Равноапостоли Константин и Елена", „Св. Атанас" и „Св. Неделя", намиращи се на едноименните върхове около Златоград, формират така наречената "Кръстата гора". Върхът се намира на 8-10 км северозападно от Златоград, по пътя за Неделино, в отсечката между Старцево и Неделино. Висок е 865 метра. Върхът е с широк обзор и разкрива гледка на старата островърха крепост Устра над град Джебел, планинският масив Алада над град Неделино,  връх Св. Илия между гр. Неделино и с. Падина, връх Каракулас над Загражден и др.
 
 
В ясно време от върха по течението на Лъджанската река, се вижда Бяло море. Може да се види и най-високият връх на остров Самотраки в Гърция и Бяло море. Върхът и крепостта били мощно отбранително съоръжение в борбите срещу турските завоеватели. Затова още в първите набези крепостта е опожарена и опустошена. Било е обрасло в дъбова гора, в която са скрити останките от крепостна каменна стена,  стълбища, пътеки и други помощни постройки. По късно там е построен параклиса "Света Неделя".
 

Все още на върха стои кладенеца, който според легендите е изкопан от бранещите родопчаните четниците, обсадени от турските поробители. На връх "Света Неделя" всяка година на 6 май — Гергьовден или Адрелес - както се нарича празникът в Неделино, се организира събор. Маршрута от град Златоград през село Пресока до връх "Света Неделя" представлява маркирана екопътека с продължителност 30 мин.
 
 
 
МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ
 
{hotspots hotspot=8}
Родопите са част от Рило-Родопския масив. Представляват огромен лабиринт от ридове с различна дължина и посока, с дълбоко вкопани речни долини и котловинни понижения. Западната част на Родопите е значително по-висока от източната. Първенец на планината е връх Голям Перелик - висок е 2191 м. Перелик е на 19 км западно от Смолян. До подножието му може да се стигне от хижа Перелик за около 40 минути.
 
 
Тук се намира обширната поляна Чурика. Там е изграден параклис "Св. Св. Кирик и Юлита". По автомобилен път до хижа Перелик може да се стигне от Смолян през Смолянските езера и Превала. Този район на Родопите е истинско богатство. От билото Мурсалица се вижда цяла Родопа, Рила и Пирин. Западната част на Перелик завършва с пропастите на Триградско и Буйновско ждрело и пещерите Дяволското гърло и Ягодинската пещера. Пред „Перилик” е връх Турлата, който е с форма на пирамида и е съхранил останките от средновековна крепост.
 
 
По северните склонове на Перелик се намира пещерата Ледницата. Района изобилства от стари крепости, римски пътища или руини на храмове.  Перелишкият дял на планината предлага разнообразен пейзаж –  скалисти върхове, величествени ждрела и вековни гори, буйни реки и водопади, които Ви вземат дъха, просторни била, покрити с килими от цветя. Връх Голям Перелик е един от Стоте туристически обекта на България.
 
 
 
МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ
 
{hotspots hotspot=7}
 
Всички маршрути и забележителности описани в този сайт са посетени от екип на Родопа планина. Информацията в този сайт може да служи единствено и само като ориентир и не може да бъде използвана за сериозни планирания и научни трудове. Много от маршрутите и забележителностите описани в този сайт са трудно достъпни и Ви препоръчваме да се информирате за актуалното състояние на маршрута или забележителността от най-близкия туристически информационен център преди да предприемете пътуване. Източник на информация за статиите в този сайт са официалните информационни табла на съответната забележителност, разкази на местни хора, както и лични наблюдения на екипа на Родопа планина. 
 

 
Всички фото, видео и текстови материали в този сайт са собственост на СМОЛЯН ДНЕС! освен в случаите, когато изрично  е посочен друг автор. Всяко копиране и репродуциране на тези материали без изричното писмено съгласие на СМОЛЯН ДНЕС!  се преследва по "Закона за авторското право и сродните му права", както и по "Закона за защита на конкуренцията". Уеб дизайн СМОЛЯН ДНЕС!